неделя, 26 декември 2010 г.

Вещ ..

-Докато всички други щяха да те приемат за вещ, аз щях да придавам топлина на студеното ти тяло .. 
-Докато всички други щяха да ти се смеят, че нямаш сърце, аз щях да ти давам моето ..
-Докато всички други щяха да се влюбват, аз щях да те науча какво е любов .. 
-Докато всички други щяха да плачат, аз щях да ти показвам какво е болка .. 
-Докато всички други щяха да се усмихват, аз щях да ти давам причина да го правиш ..
-Докато всички други щяха да мразят, аз щях да те накарам да забравиш това чувство ..
-Докато всички други щяха да треперят от страх, аз щях  да държа ръката ти .. 
-Докато всички други щяха да гледат часовника, аз щях да гледам нежността на ръцете ти .. -Докато всички други щяха да боледуват, аз щях да ти давам сили да оздравяваш .. 
-Докато всички други щяха да се забавляват, аз щях да стоя до теб, когато щеше да спиш .. -Докато всички други щяха да целуват, аз щях просто да слушам сърцето ти .. 
-Докато всички други щяха да лъжат, аз щях да те обичам, когато просто  си себе си .. 
-Докато всички други печелиха вяра, ти загуби моята ..

вторник, 21 декември 2010 г.

Търся те ..

- Това не .. А това ?! - Не и това не е .. Потърси по навътре .. - Чувах съвестта си да прошепва дълбоко в мен .. Стоейки на колене, наведена пред бюрото търсех нещо .. Протягах ръце на вътре и на вътре, но не успявах да достигна, до болка нужното ми .. Къде беше ?! Нима го бях преместила и бях забравила .. ?! Не, знаех, че е там някъде и продължавах да търся .. 
С изострени нерви, използваща всички сили аз търсех и търсех .. Минаваха минути, а скоро и часове, но аз не се отказвах ..Знаех, че това, което търсех отдавна не беше там, но един копнеж в мен ми даваше сили да продължа да се самозалъгвам, че времето с теб е затворено в буркан в бюрото ми и просто трябва да потърся още малко, за да го намеря ...

петък, 17 декември 2010 г.

Понякога ..



♥Понякога искам просто да си поплача, без никой да ме вижда, да ми пречи, да ме спира.♥    
♥Понякога искам просто да си поплача, защото всяко чувство в мен напира..♥
♥Понякога искам просто да си поплача, защото рухвам ден след ден ..♥
♥Понякога искам просто да си поплача, защото осъзнавам, че вече не приличам на мен ..♥
♥Понякога искам просто да си поплача, някак нямам сили друго да направя..♥
♥Понякога искам просто да си поплача, защото нищо вече на крака не ме изправя..♥
♥Понякога искам просто да си поплача, защото никой няма да ме разбере ..♥
♥Понякога искам просто да си поплача, защото няма вече кой душевно да ме обере..♥
♥Понякога искам просто да си поплача, за да не мога от болка да крещя..♥
♥Понякога искам просто да си поплача, защото нямам повод от радост да изкрещя..♥
♥Понякога искам просто да си поплача, защото ми харесва да превръщам болка във вода♥
♥Понякога искам просто да си поплача, защото няма за какво да кажа " О, да"♥
♥Понякога искам просто да си поплача, защото съм човек и мене ме боли.. ♥
♥Понякога искам просто да си поплача, защото хората са слаби, нали ?♥
♥Понякога искам просто да си поплача, за да им докажа, че усмивката е нещо малко..♥
♥Понякога искам да не мога да плача, защото да страдаш е толкова жалко ..♥

Едно време

Ще има едно време .. Хубаво и слънчево ще е, а може и да вали .. Ще бъде красиво, влажно или може би пясъчно сухо ..  Отново ще грее слънце, както някога .. Но не слънцето, което виждат останалите хора .. Не, онова слънце, което прави света вълшебно място ..
Нашето слънце .. Слънцето на влюбените ..
Ще дойде един ден, в който отново ще скитаме мокри под дъжда, смеейки се и замръзвайки ще ме целунеш пак, отново нежно, нежно .. Аз пак ще нося онази червена рокля, която носих
в най-хубавите си дни .. Отново онази червена рокля, в която вятъра ще повява косите ми и ти ще въздишаш влюбено, повтаряйки си, че това е само хубав сън, но след два шамара ти още ще си в него.. И отново красиво ще съм нарисувала очите си, а ружът по лицето ми ще ме прави най-красивото нещо за теб ..А думите ми ще ме правят най-милата, най-обичаната..Ще ме правят нещо невинно и съкровено ..
Ще има едно време, а до тогава знай, че много ще ми липсваш ..

четвъртък, 16 декември 2010 г.

Игричка ..

 Много пъти го бях виждала .. Дори бях запомнила всяка извивка на лицето му .. 
Знаех как очите му те събличаха, докато се усмихваше, знаех празния му поглед, 
когато се сърдеше, дори го бях виждала да плаче не веднъж..
Но този път беше различно .. Видях го отново, но след всичко вече не се познавахме ..
Бях свикнала, когато го видя да го прегърна и да се слея със сърцето му за секунди, а от прекрасния му силен парфюм да ми се завива свят..
Но сега беше различно, трябваше да стоя и да го гледам отстрани ..
Колко беше трудно да стоя на метри от него и да си играя на безразлична, но съм силна и успявах.. Гледах го отстрани с различни погледи, понякога тъжни, молещи, а понякога дори и празни ....Той не ги виждаше, защото дори не ме поглеждаше ..
Знаех колко много го боли, но не го съжалявах, защото и мен ме болеше също ..
Всяка сутрин го виждах, наблюдавах как опитваше да ме мрази, как търсеше и най-малката причина, за да ме забрави .. Но не успяваше да не ме обича, твърде дълбоко го бях белязала ..
Но когато го виждах и мен ме болеше, някак си миналото се смесваше с бъдещето и страшно ме объркваше .. В главата ми нахлуваха спомени, които сякаш ми се присмиваха и ме съдеха .. 
А когато се прибирах в къщи споделях цялата си болка с шоколада - един добър приятел, както правех едно време .. Никой дори не подозираше, че потръпвам когато го виждах отново и отново всяка сутрин, само аз знаех какво ми е и се стараех болката да не проличава по лицето ми .. Не исках да се бъркам в живота му, нямах право да го развалям повече, знаех на какво съм способна .. 
Никой не знаеше колко ме боли да го виждам, но не знаеше и, че ще ме боли повече ако 
не знам, че през устните му все още преминава въздух.. 

вторник, 14 декември 2010 г.

Кръв☻

Това в кръвта ти, което те кара да се усмихваш, когато на вън вали - това съм аз.
Това в кръвта, което разкъсва кожата ти и изгаря всяко парченце с времето - това съм аз.
Това в кръвта, което спира сълзите ти, когато вървиш сам по неотъпкания сняг - това съм аз.
Това в кръвта ти, което те кара да прощаваш лъжи и предателства - това съм аз.
Това в кръвта ти, което те спира да лъжеш, когато това прави живота ти по-лесен - това съм аз.
Това в кръвта ти което ти дава причина за живот, когато в живота ти няма нищо хубаво-това съм аз
Това в кръвта ти, което понякога те разплаква без причина - това съм аз.
Това в кръвта ти, което те кара да мислиш за мен и в най-веселите си дни - това съм аз.
Това в кръвта ти, което те кара да ме забравяш малко по-малко - това също съм аз.

понеделник, 13 декември 2010 г.

Snow&Nieve ♥

Вали !! .. Аз вървя по снежната пътека и се питам къде си, как си, какво правиш, дали и ти се радваш на снега така както и аз дори без теб ..
Вървя и краката ми нежно се сливат със студенината на бялата искряща покривка  .. 
Мисля си, а в главата ми няма мисли .. 
Няма мисли, а по-скоро въпроси, чийто отговори
биха оставили в мен ледена, снежна следа ..
Страхувам се какво ще правя ако съдбата реши да те прегърна, как ще изпитам всички познати чувства в едно .. Дали това ще ме зарадва или ще ме превърна в ледена висулка, като тези, които си висяха по обикалящите ме къщи и не се интересуваха за какво си мисля и защо лицето ми така страда за усмивка, че дори затваря очи за снега .. Ще ме боли ли или най-сетне ще намеря своето място в света, не знам отговора и не знам кой може да ми го каже .. 
Ръцете ми замръзват от студа, а чувствата ми от мислите .. Затварям болезнено очи за момент, като не знам за кой страдам .. Като не знам кой е заслужил да не спирам да мисля за него .. И заради кой всяка нощ ме боли .. Нима за теб ? Отварям очи и продължавам .. Всичко, което виждам е бяло, бяло, бяло .. Твоят любим цвят .. Какво говоря ?! Аз вече не знам нищо за теб, дори не те познавам .. За мен си просто един цвят в бялото .. И никога няма да разбереш какво беше и си за мен, защото никога няма да позволя да узнаеш колко съм слаба пред теб ..

неделя, 12 декември 2010 г.

♥ Мечти ♥

Спомняш ли си за моите мечти ?! 
Те бяха прекрасни, невинни, дяволити, 
но все пак така детски и така мои.
Никога не съм си пожелавала да порастна 
и да спра да чувствам магията, да спра
да се боря за мечтите си да ги оставям 
да се рушат.А сега нещата са различни,
те са толкова сложни и необясними.
Напират в мен така различни, жестоки 
и невъзможни, обсебили ме тотално,
и мен, и чувствата ми.

Днес вече съм голям човек с отговорности, осъзнаващ студа, който носи големия свят.
Осъзнаващ колко хора ще нарани и разочарова ако се бори за своите мечти ...

събота, 11 декември 2010 г.

Просто живот ..


Хей, ти ела насам,  не се познаваме, но добре дошъл в живота ми! 
Хайде избери си позиция, чувствай се като у дома си и не забравяй да се усмихваш.
Бориш ли се за мечтите си, вярваш ли в магията, а в любовта ?!
Обичал ли си толкова силно, че да изпреварваш времето .. ?! 
Виждал ли си лошото лице на съдбата, заставала ли е тя срещу теб и гледала ли те е с онзи поглед, който ти казва, че си нищо на този свят .. ? Боляло ли те е сърцето, стискайки зъби от болката ? Обичаш ли семейството си, онези хора, които винаги те приемат независимо от това какъв си и какво правиш ?А какво мислиш за бедността, за хората намиращи хляба си на улицата, там където са загубили причината за съществуване ? Има ли полза от сълзи, дали когато лицето ти е мокро преживяваш нещата по-леко, пе-лесно ? Слънцето или луната, кога си по-щастлив, ден или нощ ?
Имаш ли белези ?! .. душевни или физически .. разкажи ми кой ти ги е причинил .. ?! Как се казва първата ти любов, човека научил те да си човек ? Благодаря ти.
СЛЕДВАЩИЯТ!

Sorry ..

Съжалявам .. Познавам се добре, за разлика от теб .. 
Знам как мога да развалям както мигове така и нечий светове .. Ще те разочаровам ли като ти кажа, че много пъти съм убивала мечти, че много пъти към крадяла нечие щастие и разваляла причини за живот ..
Как ще реагираш ако ти кажа, че за своето щастие предавам и лъжа ? Че обичам главно и предимно себе си и, че моето щастие е причината ми за съществуване .. ? Как ще се почувстваш ако разбереш, че си поредното нещо, което използвам, за да се уверя в красотата и влиянието си над мъжете .. Ще ме намразиш ли ако си тръгна без да оставя бележка върху хладилника
и повече никога не се върна ? .. Ще се натъжиш ли ако разбереш, че не мога да обичам и, че не го искам .. Ще затвориш ли болезнено очи ако ти кажа, че ще те убия ако живота ми зависи от това .. А ще спреш ли да ми говориш, ако разбереш, че не ми пука какво мислиш за мен..?! Какво ще направиш ако ти кажа в очите, че ми е все тая дали живееш или не.. ?!
Съжалявам ..

С†уден

Той е студен, но аз не му се сърдя ..
Прощавам му, защото знам, че не може да бъде друг ..
Той беше момче, най-красивото, което някога бях виждала .. Нямаше сърце, но това не му
пречеше да живее .. Беше добре и дори не поглеждаше сърцата, които му предлагаха ..
Беше различен .. И страшно затворен в себе си .. Но именно това, че се различаваше от другите 
ме караше всеки ден да му предлагам своето сърце .. Но уви, той беше свикнал така и не искаше да го вземе .. За него светът беше дори в капка вода .. А очите му бяха големи и красиви, така чисти и искрени .. Но не можех да прочета нищо в тях .. Не можех да прочета нито чувства, нито пороци .. Когато бях близо до него той не разбираше защо сърцето ми бие лудо, защото нямаше свое и не познаваше човешкото сърце .. Той беше незабележим за другите .. Аз знаех, че той няма сърце .. Но това не ми пречеше да го обичам завинаги ..

петък, 10 декември 2010 г.

Момчето от 29 ноември


И се появи той от нищото .. Просто беше себе си .. Не носеше багаж .. Само едно сърце .. Без пари и богатства .. Без обещания и надежди .. Ми показа реалността ..;
Той беше непознат за мен .. Опознах го ..
Не беше обичал и не можеше да обича .. Промених го .. 
Усещах как с времето ставах за него нещо повече от `онова момиче`.
Много пъти губеше контрол и ме плашеше до смърт .. Но успявах да го прикривам
с безизразното си лице и една голяма фалшива усмивка, създадена с времето ..
Но не всичко ставаше както исках .. Когато бях с него не можех да определя дали съдбата е срещу нас или ни помага .. С него изживях много, за кратко .. Можех да стоя и да го гледам с часове и само по това да разбирам как започва да ме обича .. Гледах очите му ..
Много пъти бях виждала сини очи .. Но в неговите имаше блясъка, който имаше и в очите на предишните ..Разбирах, че е влюбен .. Променила бях нечия съдба ..

Когато съм с него .. Реалността е по-реална от обикновено .. Но ми харесва да сбъдвам мечтите си здраво стъпила на земята ..

сряда, 8 декември 2010 г.

Доверие ♀♂



Ден след ден градиш доверие .. Прибавяш още и още към него, но не последван от лакомото чувство вътре в теб или от егоизъм.Прибавяш още доверие и с всички сили го крепиш.
Минават два или три дни, а скоро и седмица.Съзерцаваш купчината чувства, която всеки ден се уголемява. И някак добавя разцветки към хубавите неща в живота ти, а лошите оцветява с водни бои.Наблюдаваш я и се появява непознато чувство в дясно, дълбоко в теб .. Не го виждаш, но знаеш, че е там - усещаш го ..  То те кара да се чувстваш така сякаш си направил това, за което си се родил , сякаш си с няколко минути пред света .. 
НО ЧАКАЙ: 
В един момент добавяш поредното чувство и просто няма как - всичко рухва .. 
Сама и наранена с течащи сълзи, триещи старателно сложения руж по скулите ти, 
не знаеш какво да правиш .. Дали една крачка назад ще оправи нещата, а две напред ще ги развалят завинаги.. ?! Стоиш и мислиш .. Усмихваш се и вдигаш глава .. 
Разбираш, основното чувство - доверието, няма го .. Нима съществува нещо без  край, добър или лош .. ?! 
Навярно не, и ще трябва да градим всичко отново ..

петък, 26 ноември 2010 г.

Отрова ..



Какво е любовта ? Едни писали за нея, други я рисували .. Но никой не успял да улови същността й .. Любовта е онова чувство, което те руши от вътре част по част като завършва със сърцето, онова чувство, което те прави нещастен, но не спираш да го искаш .. Онова, чувство, което никога преди не си чувствал .. Но не чувството, когато футболиста с хубавото тяло те привлича или си представяш как баткото от по-горния клас те целува .. Не ! Когато падаш, но вдигаш поглед и виждаш, че познато лице стои и ти подава ръка, това е любов .. Онова чувство, когато ставаш, потъркваш очи и си припомняш, че и днес живееш само за един човек. Онова чувство, когато пренеблегваш себе си в името на друг човек, това също е любов .. Или когато целуваш любимия човек и след дни устните ти все още горят от допира на неговите ..  Или парфюма му, който не просто ти харесва, а те побърква ... Това също е любов .. Дори когато лъжеш, криеш, нараняваш в името на обичаното същество, да и това е любов .. Любовта е относителна дума, която поставя под общ знаменател много много части на речта .. Тя е отрова, но защо сме готови да я пием отново .. ?!

понеделник, 8 ноември 2010 г.

Екзплозия !!!


БУУУУУУУУУМ !
Какво беше това ? Нима бях аз ?
Защо не усетих ? Вече не чувствам ?
Тръгвам от тук ..
Поглеждам небето, а то е така задимено .. Какво става ?
Пушака рисува с него красиви ивици и потъмнява синия цвят..
Поглеждам земята, а тя е така ранена .. Защо ?
Пръстта е станала по-черна от сянката .. 
Поглеждам към слънцето .. Няма го ?
Нима е изоставило своето небе ..
Поглеждам тревата .. Или малкото останало от нея ..
Сякаш подложена на мъчения ..
Аз ли ? Аз съм си същата.
Не усещам дори малка промяна ..
Какво се случи .. ?!?!
- Сърцето ми го нямаше ..

Hello ♥

Здравей, сърцеразбивачо !

Пак съм аз за пореден път, пиша ти, за да убивам време.

Защо трябва да плача, за да ме питаш как съм,

нима като се усмихвам не виждаш как се чувствам ?!

Всяко твое писмо минава през мен, като през индиго

и ме кара силно да се замислям за много неща ..

Всяка твоя дума ме кара да преосмисля живота си ..

Стоя под светлината на свеща, но все още

се старая всеки символ, който ще прочетеш

да е красиво изписисан и да привлече вниманието ти.

Всеки, които ме познава знае колко ме боли да ти пиша.

Но не знае, че би ме боляло повече ако спра да го правя.


Почакай, мастилото ми свърши.........

Ръката ми потреперва, но не спира.

Исках само да ти кажа, че след последното ти писмо съм 


някак по-различна. Ще продължавам да ти пиша, не защото съм слаба

и не мога да спра, а просто защото ме нараняваш и така ме правиш 

по-силна... Благодаря ти..


Прощавам ти, от днес съм като теб !!! :)



събота, 6 ноември 2010 г.

Залез `

Седнала съм с високо изправена глава и поглед ширещ в хоризонта ..  
Но има нещо различно ?!? До мен е най-добрата ми приятелка, облегнала
глава на рамото ми.Липсва нещо ?!? Няма го смеха и щастливото заяждане.. 
Мълчаливи сме..Не говорим, отпуснали погледи в различни посоки ..
Само тя ме разбира .. Част от мен е и знае как се чувствам ..
Мълча, а тя споделя болката ми .. Тя е истинска приятелка и я обичам ..
Но ме боли и нищо не може да ми помогне ..
Наранена и използвана съм .. Целият свят стои и ми се смее, 
а аз крия очите си и гледам залеза .. Но има нещо различно ?
Очите ми са сухи .. А главата пълна със спомени .. 
Не мога да отроня дори сълза, сякаш моята приятелка 
беше моята защита ..Сякаш част от мен се беше прибрала у дома .. 

петък, 5 ноември 2010 г.

Used ▼

Пукаше ти .. Пука ти .. Обичаше ме .. Обичаш ме .. - Лъжи !!!  
Стоим край кварталното кафе, несмеещи да влезнем както милиони пъти до сега .. Несмеещи да дадем начало на нещата за повторение .. Стоим, а ти целуваш челото ми .. Чувстам се като дете с табела `защитено`и с големи кафеви красиви, но тъжни очи .. Очи, незнаещи дали да са щастливи, защото сме приятели или да са мокри, защото няма да сме нищо повече никога ..
Плъзгаш ръка по лицето ми и оставаш невидими следи .. Следи в съзнанието ми, които ще виждам само аз, когато някой ден реша да си спомня .. Докосваш косата ми и не знам какво да мисля .. Обърквам се и губя себе си в чувства и мисли .. Губя контрол и доверие в самата себе си .. Целуваш врата ми, а вече не се усещам .. Няма ме, изгубих се .. Придърпваш ме към себе си, като знаеш че нямам сили да се отдръпна .. Като знаеш, че именно за това живях толкова време .. Като знаеш как ще те прегръщам и същевременно ще те псувам на ум .. Докосваш устните ми с пръсти, а болката вече не се издържа .. Жена съм, стискам зъби и затварям очи .. Знам какво искаш сега и какво ще искаш утре .. Целуваш ме, да онази твоя целувка, която ми липсваше толкова време .. Имам всичко, за което живях, защо не се радвам .. Усещам устните ти и моите устни .. Те са заедно сега, както след часове ти и аз няма да бъдем .. Както след часове ще бъда просто използвана и в мен няма да има следа от щастие ..

четвъртък, 21 октомври 2010 г.

Суета ♥

Вървиш, крещиш с очи, но всеки ти се усмихва ..
Едва ли те разбират .. Не .. Тръгваш, крещиш, бягаш, лутайки се вътрешно ..
Суетата те съсипва .. Боли те .. Мразиш се ..
И все още никой не те разбира .. А ти разбираш ли се ?!? ..
Продължаваш, затворена всякаш в стая с три страни ..
Три големи огледални стени .. Стоят и умираш ..
Отиваш до вратата, а врата всъщност няма ..
Търсиш я, но не я намираш .. Крещиш и се свличаш плачейки,
като продължаваш да гледаш стените и виждаш как с всяка сълза
ставаш все по-ужасна .. А само как се мразиш .. Не знаеш какво да правиш ..
Затваряш очи, но не мислиш .. Плачеш .. Самосъжаляваш се ..
Няма врати, прозорци само три големи някак празни огледала ..
Стига ти просто някой да каже, че си красива ..

вторник, 5 октомври 2010 г.

Ненавиждам се

Ненавиждам се толкова слаба и ранима ..
Падайки духом само от поглед, от жест.
Ненавиждам се толкова глупава и наивна.
Вярвайки в любов, която няма отдавна.
Ненавиждам се, тъжна и свела глава..
Страдайки за слънцето, луната.
Ненавиждам се толкова мила и добра.
В объркан свят с лоши хора.
Ненавиждам се за всички врагове..
Които съм създала и създавам.
Ненавиждам се за всеки монотонен ден ..
Изпълнен със сълзи, а не с усмивка ..
 Ненавиждам се толкова незабележима..
- Сестра на вятъра ..
Ненавиждам се за всички разбити сърца,
защото съм човек и мога да ранявам.
Ненавиждам се, най-вече заради тебе ..
Заради, тебе, мили, заради тебе ..

Лично ~


Ден за ден, оставам без душа .. 
Което с теб изградих, опитвам се да разруша .. 
Покой за душата си не намирам .. 
Кажа да кажа, че умирам !?
Нямам сили да призная, че без теб не мога ..
Плача, мога ли да спра за Бога .. ?!
Дори въздухът на теб ми папомня ..
Чувствам се, някак, някак от вътре бездомна ..
Един човек ми липсва .. И всичко ми е безразлично .. 
Да ти кажа кой ли ? Някак си е много лично ..

неделя, 3 октомври 2010 г.

She ♀

Тя е чудесна ..
Тя е толкова красива .. Всеки я желае .. 
Тя има красиви крака, изваяни .. Тя има всичко прекрасно .. 
Походката й е най-красивото нещо, което някой е виждал .. 
Когато върви и слънцето забравя да пече ..
Ханшът й заслепява .. Щом я видиш, разбираш какво е любов ..
Тя е по-красива от перла .. Гърдите й привличат дори жените ..
Всеки й завижда .. Тя е перфектна ..
Тя е умна .. Можеш да говориш с нея за политика ..
Тя знае всичко .. Тя обича всички и не може да мрази ..
Не отмъщава и няма врагове .. Погледнеш ли я изпадаш в транс ..
 Децата имат нейни плакати по стените си ..
Тя мечтае и не се предава лесно .. Тя помага на всеки в нужда ..
Тя е мила и добра .. За изящните й устни мечтае всеки, който ги зърне ..
Кожата и е по-гладка от диамант .. А за тена й убива всяка жена .. 
Очите и действат като дрога, щом погледнеш ги изпадаш в транс ..
Цветът им карибско синьо, обгърнало резедавия цвят на зеленото ..
Зъбите й като перлени мъниста ..Разкошната й усмивка кара листата да не капят ..
 Тя е най-красивата .. Най-идеалната .. Най-умната и най-харесваната ..
Тя, тя не съществува ...

събота, 2 октомври 2010 г.

Paris ♥

Вървя по парижките улици, не подозирайки коя лъжеш сега .. 
От яд паля цигара, два пъти дръпвам и изтръпвам от болка ..
 Това не ме притеснява, защото обичам да ме боли ..
Отварям кутията и отново паля цигара .. Дръпвам ! 
Не мога да дишам, но продължавам .. Ти така ме научи ..
Не искам да мисля за теб повече, захвърлям цигарата в някоя локва ..
Разплаквам се, докато гледам как бавно догаря пламъкът й ..
Каква прилика откривам с душата си само .. 
Не мога да ти опиша как се чувствам сега .. Не ! Бърша сълзите 
и продължавам да крача .. Токовете на обувките ми трополят по 
калдъръмената улица и ето, звукът отново ми напомня за теб ..
Свалям ги и започвам да вървя боса по, изсъхващият от дъжда път...
Краката ми замръзват, но аз не спирам. Вървя ..
Боли ме да те мразя толкова .. Сърдя се на себе си, но колкото повече страдам, 
толкова те обичам повече .. Мразиш ме, знам .. Мразя те ..
Не, не ..  Обичам те .. ! Толкова е откачено .. 
Никога не съм се унижавала толкова много .. 
Не осъзнавах, че те няма .. Че си се превърнал просто
в един спомен, който с всяко избледняване ще ми нанася
огромни дупки придружени с черен цвят .. Вътрешни .. 
Обичал ли си някога толкова много, че когато си до него
да не можеш да дишаш ? За себе си няма да отговоря .. Ясно е ..
Продължавам да вървя .. Къде отивам ли ? Не зная ..
Тръпките, блокират мисълта ми .. Да, онези тръпки ..
Не спирам да си представям как й казваш нашите думи ..
Да, вървя и яростта владее душата ми ..
Вървя задъхана и не спирам .. Мисля си, как преди седмица
бях по-ценна от въздуха, а сега съм по-ненужна от вятъра..
Но това беше преди, а "преди" вече е минало ..
Днес е различен ден ..Различна вечер .. Каза ми, че
няма да ми дадеш друг шанс, когато не го исках .. 
А сега си с нея .. А помниш ли когато беше с мен .. ?
Когато излизахме, когато въздухът рано сутрин спираше дъха ти,
и се прибирахме, когато слънцето махаше за сбогом с лъчи .. А ти помниш ли ?
Това са глупости и продължавам да вървя, дори забързвам крачка ..
По-уверена, чувствайки се по-силна от всякога ..
Ти обичаше да съм слаба и лесно ранима, за да знаеш, че ме владееш ..
Не, сега съм друга ..И знам, че те мразя от сърце .. Знам също, че вече
не мислиш за мен, ако някога си мислил.Не искам да те върна,
искам да затворя очи и да върнa времето, в което се шегуваше с обувките ми ..
Времето, когато бършеше сълзите ми след скандал .. Или, когато стоеше близо до мен
и потъвах в очите ти .. Когато ми разказа за теб и разбрах, че можеш да чувстваш .. 
Не, мразя всичко това .. Това са глупави спомени, за които аз отдавна не мисля ..
Спомени, които ти дори не помниш .. 
Казах ти неща, в който не вярвах .. Няма да се връщам в миналото ..
Твоят характер е също толкова лош, колкото е и моят ..
Ти си същия като мен .. Може би не е толкова шантаво, колкото изглежда .. 
Може би това се случва, когато огън срещне вода ?
Всичко, което знам е, че те обичам прекалено много, за да си го обясня .. 
Не прочиташ ли искреността в думите ми ? Следващия път няма да сгреша ..
Следващия път ? Няма да има следващ път ..
Уморих се да вървя .. Сядам на пейката край айфеловата кула, която е уморена от лъжи.
Също като мен ...



петък, 1 октомври 2010 г.

Копче за любов ?!

Когато ти падне копче, значело че ще имаш нова любов! - Колко е вярно ? - незнам това ..
От първата среща до разходките из градините, първата целувка и първият допир .. 
Липсваща част от сърцето ти, от душата ти .. И малко ярост .. Ярост, потаена в теб .. Породена от това, че другата страна не споделя болката ти .. Той ти липсва, липсва ти начинът, по който те изпиваше с очи, когато му отказваше целувка, за да го дразниш .. Липсва ти парфюмът му, който флиртуваше с кожата ти и я оставяше в екстаз всеки път. Липсват ти сутрините, когато шалът ти беше повяван от вятъра, докато го чакаше да дойде и сърцето ти трепнеше в очакване на само едничко лице .. Един човек, всъщност целия свят ..Липсва ти гадното чувство, когато те нараняваше .. Но обичаше да ти казва, че си красива.. Знаеше, че много пъти устните му са го изричали, но се чувстваше единствена .. Дори с болка на езика можеш да кажеш, че ти липсва .. И, когато ти крещеше и те караше да се чувстваш като малко съгрешило детенце .. Да, момиче от огледалото знам, че усещаш липса .. На мен също ми липсва ..

Хората около теб ..

Всеки ден ти виждаш от около 60-100 човека, в зависимост от това дали си в големия град или в прашната провинция.Няма значение, къде живееш, учиш или работиш, факт е, че на ден виждаш много хора. Първото нещо, което забелязваш са обувките, плъзваш поглед по бедрата и оглеждаш дънките, може би дори по тях преценяваме човека, отново пускаш погледа на горе и виждаш блузата .. Тя може да е семпла, но може да е от вишата мода .. После продължаваш, оглеждаш кожата на лицето, очите, носът, гримът, устните и косата .. Това сме ние хората .. И вече сме определили въпросния обект като сме го нарекли на ум с над 3 прилагатели имена в зависимост от това колко е богат речникът ни или от това, колко сме чели миналите лета, хаха .. Може да ги изречем и на глас, и да развалим нечий ден, но това зависи от сърцето ни .. В последствие ти може да подминеш въпросния човек и след часове дори да не помниш, че той е бил част от живота ти, дори за секунди .. Е, но може да се по интересуваш и да разбереш, че въпросното момиче от библиотеката или момчето от класа, с което никой не говори, са именно тези, който могат да колоризират живота ти.Ти разбираш, че те имат личен живот.Тя има куче, й го обича.Свири на китара, пиано, пее и може да обича .. Учуден ли си ? Тя е човек .. А той,той има семейство, за което убива .. Той знае много повече за живота, отколкото пича, който ще срещнеш в някой кафе и ще си кажеш "Уау" .. Да, той също е човек .. Отново ли се учудваш ? Не свикна ли .. Всеки човек, който срещаме може да мрази и да обича .. Това не трябва да те учудва .. Ние сме част от вселената, ние сме хора ..

Аз имам приятелка ..

Имаш ли приятел ? Такъв приятел, който да прави всичко за теб?
Приятел, който да те познава и да те приема такъв ? Приятел, който ще се смее с теб до зори и ще плачете по цели нощи ? Приятел,  с който си израснал и такъв, с който продължаваш да растеш ?
Приятел, който обичаш ? Приятел, за който забравяш за себе си ? Приятел, за който слагаш главата си под ножа ? Приятел, с който ти е било забавно, но и ужасно скучно ? Приятел не за седмица или месец, дори не и за година .. А за 8 години ? .. И когато си сам, отхвърлен от всички, разочарован, дори готов да скочиш от 10тия етаж на лъскавото си жилище в цветния си далтонистичен живот, да знаеш че един човек някъде ще страда .. И когато се прибереш разочарована от училище, среща или просто приятелско събиране, и когато и шоколад не оправя денят ти .. Да знаеш, че можеш да звъннеш на един човек и той да те накара да се усмихнеш ?
Имаш ли такъв човек до себе си ? Човек, който те ядосва, но обичаш до болка ? Човек за, който убиваш и не можеш да обичаш никой друг по-този начин ? Имаш ли такъв приятел ? 

Е аз имам .. И съм горда, че я има в живота ми вече 8 години .. Обичам те, Благовеста ..