Вали !! .. Аз вървя по снежната пътека и се питам къде си, как си, какво правиш, дали и ти се радваш на снега така както и аз дори без теб ..
Вървя и краката ми нежно се сливат със студенината на бялата искряща покривка ..
Мисля си, а в главата ми няма мисли ..
Няма мисли, а по-скоро въпроси, чийто отговори
биха оставили в мен ледена, снежна следа ..
Страхувам се какво ще правя ако съдбата реши да те прегърна, как ще изпитам всички познати чувства в едно .. Дали това ще ме зарадва или ще ме превърна в ледена висулка, като тези, които си висяха по обикалящите ме къщи и не се интересуваха за какво си мисля и защо лицето ми така страда за усмивка, че дори затваря очи за снега .. Ще ме боли ли или най-сетне ще намеря своето място в света, не знам отговора и не знам кой може да ми го каже ..
Ръцете ми замръзват от студа, а чувствата ми от мислите .. Затварям болезнено очи за момент, като не знам за кой страдам .. Като не знам кой е заслужил да не спирам да мисля за него .. И заради кой всяка нощ ме боли .. Нима за теб ? Отварям очи и продължавам .. Всичко, което виждам е бяло, бяло, бяло .. Твоят любим цвят .. Какво говоря ?! Аз вече не знам нищо за теб, дори не те познавам .. За мен си просто един цвят в бялото .. И никога няма да разбереш какво беше и си за мен, защото никога няма да позволя да узнаеш колко съм слаба пред теб ..

Няма коментари:
Публикуване на коментар