Вървиш, крещиш с очи, но всеки ти се усмихва ..
Едва ли те разбират .. Не .. Тръгваш, крещиш, бягаш, лутайки се вътрешно ..
Суетата те съсипва .. Боли те .. Мразиш се ..
И все още никой не те разбира .. А ти разбираш ли се ?!? ..
Продължаваш, затворена всякаш в стая с три страни ..
Три големи огледални стени .. Стоят и умираш ..
Отиваш до вратата, а врата всъщност няма ..
Търсиш я, но не я намираш .. Крещиш и се свличаш плачейки,
като продължаваш да гледаш стените и виждаш как с всяка сълза
ставаш все по-ужасна .. А само как се мразиш .. Не знаеш какво да правиш ..
Затваряш очи, но не мислиш .. Плачеш .. Самосъжаляваш се ..
Няма врати, прозорци само три големи някак празни огледала ..
Стига ти просто някой да каже, че си красива ..
четвъртък, 21 октомври 2010 г.
вторник, 5 октомври 2010 г.
Ненавиждам се
Ненавиждам се толкова слаба и ранима ..
Падайки духом само от поглед, от жест.
Ненавиждам се толкова глупава и наивна.
Вярвайки в любов, която няма отдавна.
Ненавиждам се, тъжна и свела глава..
Страдайки за слънцето, луната.
Ненавиждам се толкова мила и добра.
В объркан свят с лоши хора.
Ненавиждам се за всички врагове..
Които съм създала и създавам.
Ненавиждам се за всеки монотонен ден ..
Изпълнен със сълзи, а не с усмивка ..
Ненавиждам се толкова незабележима..
- Сестра на вятъра ..
Ненавиждам се за всички разбити сърца,
защото съм човек и мога да ранявам.
Ненавиждам се, най-вече заради тебе ..
Заради, тебе, мили, заради тебе ..
Падайки духом само от поглед, от жест.
Ненавиждам се толкова глупава и наивна.
Вярвайки в любов, която няма отдавна.
Ненавиждам се, тъжна и свела глава..
Страдайки за слънцето, луната.
Ненавиждам се толкова мила и добра.
В объркан свят с лоши хора.
Ненавиждам се за всички врагове..
Които съм създала и създавам.
Ненавиждам се за всеки монотонен ден ..
Изпълнен със сълзи, а не с усмивка ..
Ненавиждам се толкова незабележима..
- Сестра на вятъра ..
Ненавиждам се за всички разбити сърца,
защото съм човек и мога да ранявам.
Ненавиждам се, най-вече заради тебе ..
Заради, тебе, мили, заради тебе ..
Лично ~
Ден за ден, оставам без душа ..
Което с теб изградих, опитвам се да разруша ..
Покой за душата си не намирам ..
Кажа да кажа, че умирам !?
Нямам сили да призная, че без теб не мога ..
Плача, мога ли да спра за Бога .. ?!
Дори въздухът на теб ми папомня ..
Чувствам се, някак, някак от вътре бездомна ..
Един човек ми липсва .. И всичко ми е безразлично ..
Да ти кажа кой ли ? Някак си е много лично ..
неделя, 3 октомври 2010 г.
She ♀
Тя е чудесна ..
Тя е толкова красива .. Всеки я желае ..
Тя има красиви крака, изваяни .. Тя има всичко прекрасно ..
Походката й е най-красивото нещо, което някой е виждал ..
Когато върви и слънцето забравя да пече ..
Ханшът й заслепява .. Щом я видиш, разбираш какво е любов ..
Тя е по-красива от перла .. Гърдите й привличат дори жените ..
Всеки й завижда .. Тя е перфектна ..
Тя е умна .. Можеш да говориш с нея за политика ..
Тя знае всичко .. Тя обича всички и не може да мрази ..
Не отмъщава и няма врагове .. Погледнеш ли я изпадаш в транс ..
Децата имат нейни плакати по стените си ..
Тя мечтае и не се предава лесно .. Тя помага на всеки в нужда ..
Тя е мила и добра .. За изящните й устни мечтае всеки, който ги зърне ..
Кожата и е по-гладка от диамант .. А за тена й убива всяка жена ..
Очите и действат като дрога, щом погледнеш ги изпадаш в транс ..
Цветът им карибско синьо, обгърнало резедавия цвят на зеленото ..
Зъбите й като перлени мъниста ..Разкошната й усмивка кара листата да не капят ..
Тя е най-красивата .. Най-идеалната .. Най-умната и най-харесваната ..
Тя, тя не съществува ...
Тя е толкова красива .. Всеки я желае ..
Тя има красиви крака, изваяни .. Тя има всичко прекрасно ..
Походката й е най-красивото нещо, което някой е виждал ..
Когато върви и слънцето забравя да пече ..
Ханшът й заслепява .. Щом я видиш, разбираш какво е любов ..
Тя е по-красива от перла .. Гърдите й привличат дори жените ..
Всеки й завижда .. Тя е перфектна ..
Тя е умна .. Можеш да говориш с нея за политика ..
Тя знае всичко .. Тя обича всички и не може да мрази ..
Не отмъщава и няма врагове .. Погледнеш ли я изпадаш в транс ..
Децата имат нейни плакати по стените си ..
Тя мечтае и не се предава лесно .. Тя помага на всеки в нужда ..
Тя е мила и добра .. За изящните й устни мечтае всеки, който ги зърне ..
Кожата и е по-гладка от диамант .. А за тена й убива всяка жена ..
Очите и действат като дрога, щом погледнеш ги изпадаш в транс ..
Цветът им карибско синьо, обгърнало резедавия цвят на зеленото ..
Зъбите й като перлени мъниста ..Разкошната й усмивка кара листата да не капят ..
Тя е най-красивата .. Най-идеалната .. Най-умната и най-харесваната ..
Тя, тя не съществува ...
събота, 2 октомври 2010 г.
Paris ♥
Вървя по парижките улици, не подозирайки коя лъжеш сега ..
От яд паля цигара, два пъти дръпвам и изтръпвам от болка ..
Това не ме притеснява, защото обичам да ме боли ..
Отварям кутията и отново паля цигара .. Дръпвам !
Не мога да дишам, но продължавам .. Ти така ме научи ..
Не искам да мисля за теб повече, захвърлям цигарата в някоя локва ..
Разплаквам се, докато гледам как бавно догаря пламъкът й ..
Каква прилика откривам с душата си само ..
Не мога да ти опиша как се чувствам сега .. Не ! Бърша сълзите
и продължавам да крача .. Токовете на обувките ми трополят по
калдъръмената улица и ето, звукът отново ми напомня за теб ..
Свалям ги и започвам да вървя боса по, изсъхващият от дъжда път...
Краката ми замръзват, но аз не спирам. Вървя ..
Боли ме да те мразя толкова .. Сърдя се на себе си, но колкото повече страдам,
толкова те обичам повече .. Мразиш ме, знам .. Мразя те ..
Не, не .. Обичам те .. ! Толкова е откачено ..
Никога не съм се унижавала толкова много ..
Не осъзнавах, че те няма .. Че си се превърнал просто
в един спомен, който с всяко избледняване ще ми нанася
огромни дупки придружени с черен цвят .. Вътрешни ..
Обичал ли си някога толкова много, че когато си до него
да не можеш да дишаш ? За себе си няма да отговоря .. Ясно е ..
Продължавам да вървя .. Къде отивам ли ? Не зная ..
Тръпките, блокират мисълта ми .. Да, онези тръпки ..
Не спирам да си представям как й казваш нашите думи ..
Да, вървя и яростта владее душата ми ..
Вървя задъхана и не спирам .. Мисля си, как преди седмица
бях по-ценна от въздуха, а сега съм по-ненужна от вятъра..
Но това беше преди, а "преди" вече е минало ..
Днес е различен ден ..Различна вечер .. Каза ми, че
няма да ми дадеш друг шанс, когато не го исках ..
А сега си с нея .. А помниш ли когато беше с мен .. ?
Когато излизахме, когато въздухът рано сутрин спираше дъха ти,
и се прибирахме, когато слънцето махаше за сбогом с лъчи .. А ти помниш ли ?
Това са глупости и продължавам да вървя, дори забързвам крачка ..
По-уверена, чувствайки се по-силна от всякога ..
Ти обичаше да съм слаба и лесно ранима, за да знаеш, че ме владееш ..
Не, сега съм друга ..И знам, че те мразя от сърце .. Знам също, че вече
не мислиш за мен, ако някога си мислил.Не искам да те върна,
искам да затворя очи и да върнa времето, в което се шегуваше с обувките ми ..
Времето, когато бършеше сълзите ми след скандал .. Или, когато стоеше близо до мен
и потъвах в очите ти .. Когато ми разказа за теб и разбрах, че можеш да чувстваш ..
Не, мразя всичко това .. Това са глупави спомени, за които аз отдавна не мисля ..
Спомени, които ти дори не помниш ..
Казах ти неща, в който не вярвах .. Няма да се връщам в миналото ..
Твоят характер е също толкова лош, колкото е и моят ..
Ти си същия като мен .. Може би не е толкова шантаво, колкото изглежда ..
Може би това се случва, когато огън срещне вода ?
Всичко, което знам е, че те обичам прекалено много, за да си го обясня ..
Не прочиташ ли искреността в думите ми ? Следващия път няма да сгреша ..
Следващия път ? Няма да има следващ път ..
Уморих се да вървя .. Сядам на пейката край айфеловата кула, която е уморена от лъжи.
Също като мен ...
петък, 1 октомври 2010 г.
Копче за любов ?!
Когато ти падне копче, значело че ще имаш нова любов! - Колко е вярно ? - незнам това ..
От първата среща до разходките из градините, първата целувка и първият допир ..
Липсваща част от сърцето ти, от душата ти .. И малко ярост .. Ярост, потаена в теб .. Породена от това, че другата страна не споделя болката ти .. Той ти липсва, липсва ти начинът, по който те изпиваше с очи, когато му отказваше целувка, за да го дразниш .. Липсва ти парфюмът му, който флиртуваше с кожата ти и я оставяше в екстаз всеки път. Липсват ти сутрините, когато шалът ти беше повяван от вятъра, докато го чакаше да дойде и сърцето ти трепнеше в очакване на само едничко лице .. Един човек, всъщност целия свят ..Липсва ти гадното чувство, когато те нараняваше .. Но обичаше да ти казва, че си красива.. Знаеше, че много пъти устните му са го изричали, но се чувстваше единствена .. Дори с болка на езика можеш да кажеш, че ти липсва .. И, когато ти крещеше и те караше да се чувстваш като малко съгрешило детенце .. Да, момиче от огледалото знам, че усещаш липса .. На мен също ми липсва ..
От първата среща до разходките из градините, първата целувка и първият допир ..
Липсваща част от сърцето ти, от душата ти .. И малко ярост .. Ярост, потаена в теб .. Породена от това, че другата страна не споделя болката ти .. Той ти липсва, липсва ти начинът, по който те изпиваше с очи, когато му отказваше целувка, за да го дразниш .. Липсва ти парфюмът му, който флиртуваше с кожата ти и я оставяше в екстаз всеки път. Липсват ти сутрините, когато шалът ти беше повяван от вятъра, докато го чакаше да дойде и сърцето ти трепнеше в очакване на само едничко лице .. Един човек, всъщност целия свят ..Липсва ти гадното чувство, когато те нараняваше .. Но обичаше да ти казва, че си красива.. Знаеше, че много пъти устните му са го изричали, но се чувстваше единствена .. Дори с болка на езика можеш да кажеш, че ти липсва .. И, когато ти крещеше и те караше да се чувстваш като малко съгрешило детенце .. Да, момиче от огледалото знам, че усещаш липса .. На мен също ми липсва ..
Хората около теб ..
Всеки ден ти виждаш от около 60-100 човека, в зависимост от това дали си в големия град или в прашната провинция.Няма значение, къде живееш, учиш или работиш, факт е, че на ден виждаш много хора. Първото нещо, което забелязваш са обувките, плъзваш поглед по бедрата и оглеждаш дънките, може би дори по тях преценяваме човека, отново пускаш погледа на горе и виждаш блузата .. Тя може да е семпла, но може да е от вишата мода .. После продължаваш, оглеждаш кожата на лицето, очите, носът, гримът, устните и косата .. Това сме ние хората .. И вече сме определили въпросния обект като сме го нарекли на ум с над 3 прилагатели имена в зависимост от това колко е богат речникът ни или от това, колко сме чели миналите лета, хаха .. Може да ги изречем и на глас, и да развалим нечий ден, но това зависи от сърцето ни .. В последствие ти може да подминеш въпросния човек и след часове дори да не помниш, че той е бил част от живота ти, дори за секунди .. Е, но може да се по интересуваш и да разбереш, че въпросното момиче от библиотеката или момчето от класа, с което никой не говори, са именно тези, който могат да колоризират живота ти.Ти разбираш, че те имат личен живот.Тя има куче, й го обича.Свири на китара, пиано, пее и може да обича .. Учуден ли си ? Тя е човек .. А той,той има семейство, за което убива .. Той знае много повече за живота, отколкото пича, който ще срещнеш в някой кафе и ще си кажеш "Уау" .. Да, той също е човек .. Отново ли се учудваш ? Не свикна ли .. Всеки човек, който срещаме може да мрази и да обича .. Това не трябва да те учудва .. Ние сме част от вселената, ние сме хора ..
Аз имам приятелка ..
Имаш ли приятел ? Такъв приятел, който да прави всичко за теб?
Приятел, който да те познава и да те приема такъв ? Приятел, който ще се смее с теб до зори и ще плачете по цели нощи ? Приятел, с който си израснал и такъв, с който продължаваш да растеш ?
Приятел, който обичаш ? Приятел, за който забравяш за себе си ? Приятел, за който слагаш главата си под ножа ? Приятел, с който ти е било забавно, но и ужасно скучно ? Приятел не за седмица или месец, дори не и за година .. А за 8 години ? .. И когато си сам, отхвърлен от всички, разочарован, дори готов да скочиш от 10тия етаж на лъскавото си жилище в цветния си далтонистичен живот, да знаеш че един човек някъде ще страда .. И когато се прибереш разочарована от училище, среща или просто приятелско събиране, и когато и шоколад не оправя денят ти .. Да знаеш, че можеш да звъннеш на един човек и той да те накара да се усмихнеш ?
Имаш ли такъв човек до себе си ? Човек, който те ядосва, но обичаш до болка ? Човек за, който убиваш и не можеш да обичаш никой друг по-този начин ? Имаш ли такъв приятел ?
Е аз имам .. И съм горда, че я има в живота ми вече 8 години .. Обичам те, Благовеста ..
Приятел, който да те познава и да те приема такъв ? Приятел, който ще се смее с теб до зори и ще плачете по цели нощи ? Приятел, с който си израснал и такъв, с който продължаваш да растеш ?
Приятел, който обичаш ? Приятел, за който забравяш за себе си ? Приятел, за който слагаш главата си под ножа ? Приятел, с който ти е било забавно, но и ужасно скучно ? Приятел не за седмица или месец, дори не и за година .. А за 8 години ? .. И когато си сам, отхвърлен от всички, разочарован, дори готов да скочиш от 10тия етаж на лъскавото си жилище в цветния си далтонистичен живот, да знаеш че един човек някъде ще страда .. И когато се прибереш разочарована от училище, среща или просто приятелско събиране, и когато и шоколад не оправя денят ти .. Да знаеш, че можеш да звъннеш на един човек и той да те накара да се усмихнеш ?
Имаш ли такъв човек до себе си ? Човек, който те ядосва, но обичаш до болка ? Човек за, който убиваш и не можеш да обичаш никой друг по-този начин ? Имаш ли такъв приятел ?
Е аз имам .. И съм горда, че я има в живота ми вече 8 години .. Обичам те, Благовеста ..
Абонамент за:
Публикации (Atom)







