петък, 20 май 2011 г.

Перфектният мъж


Той не беше от онези момчета, които биха те последвали ако в тъмна нощ, сама си тръгнеш, докато на вън вали.. По-скоро би запалил цигара, издишвайки спокойно дима върху затворения процорец ..
Той не беше от онези момчета, за които си животът.. Живееше за себе си и само в себе си намираше смисъла за живот ..
Той не беше от онези момчета, които биха ти написали песен .. За него музиката беше важна само ако му носеще вътрешно самодоволство ..
Той не беше от онези момчета, които биха ти направили комплимент .. Беше достатъчно ексцентричен, за да премълчава всяка добра мисъл ..
Той не беше от онези момчета, които биха те изпратили до вкъщи ако не получат целувка .. Ах, как се целуваше той ..
Той не беше от онези момчета, които биха ти казвали колко те обичат .. Рядко обичаше, но беше истинско ..
Той не беше от момчетата, които биха те целунали по челото .. Той замайваше света ти с устните си ..
Той не е от момчетата, които ще ти имат доверие .. Ще те ревнува и ще те дразни ..
Дали го обичах, заради това, че не е този, за който мечтая цял живот !?.. Дали се бях влюбила в едно изключение от мечтата ми ?!.. Дали той не е като онази бяла точка на черната ми копринена рокля ?!.. Дали ПЕРФЕКТНИЯТ е именно този, който не е перфектен ..

понеделник, 16 май 2011 г.

Разочарова ме `



Разочарова ме ..














- За пореден път прекара през мен цял сноп лъжи, брани собственоръчно от личната ти градина, оставяйки ми белези, следи и непоносими рани, попити с сладникавия аромат на пролетта...

- За пореден път използва онова в мен, което наричаш невинност, за да влезеш там, където никога не си искал да бъдеш - в сърцето ми.
- За пореден път прокара ледения си поглед по всеки сантиметър от кожата ми, карайки ме да треперя, страхувайки се от това, което не знам ..
- За пореден път повика сълзите ми, въпреки суровия ми вик "Не плачи!", който крещях толкова време ..
- За пореден извика зажаднелите ми чувства на повърхноста .. Онази толкова сурова повърхност .. Там, където всеки можеше да се позабавлява с тях.- За пореден път ме накара да чувствам .. Да, онова толкова познато чувство , сграбчващо душата си при всеки дъх ..
- За пореден път ме накара да се чувствам никоя .. Като карибско син шал повяван от вятъра, при най-лекия полъх .. За пореден път ме разочарова ..

петък, 13 май 2011 г.

Ojo azul ♥


Очи сини ме карат да треперя ..

Едни очи, вълнуващи ме всеки път ..
Едни очи, служещи ми за постеля ..
Едни очи, плачещи за моя вик ..

Очи сини чувствата ми будят ..
Едни очи с поглед лош и студен ..
Едни очи, които успешно му служат,
сърце да открадне, дори и от мен ..

Очи сини страшно ме раняват ..
Едни очи, лишени от капка любов ..
Едни очи на сън ми се явяват
и ме бутат в бездънния ров.

Едно момче с очи сини ..
Очи сини, по-красиви от море ..
Момче, на вид изпълнено със сили ..
А духом мъничко ДЕТЕ.

Infidelidad/Изневяра


На вън вали, а аз не знам какво да правя ..
Да те чакам ли ? Или да заспивам пак сама ?
Дали ще мога пак греха ти да забравя ?
И нощ след нощ все ще е така ?

Ти можеш ли до чужд да заспиваш,
съзнавайки, че в грешка си пак ?
От попит женски парфюм да умираш,
да плачеш и да го наричаш глупак.

В следи от червило, ума си да губиш,
дали е червено или кафяво е то ?
Да осъзнаваш, че по малко го губиш,
и сърцето ти да го преживява само.

Не знам за теб, аз не мога жертва да бъда.
Тъжно е да мразиш, след като си се влюбил.
Не ме разбирай погрешно, никой не съдя.
Оценяваш нещо след като си го изгубил.

Моята майка .. (*)


Цял живот ми дава пример,
за мене дава всичко тя,
душата си дава например,
за мен тя е цяла звезда.

От малка тя е до мен,
целува ме и ме прегръща,
не е пропуснала и ден,
няма ден, в който гръб да ми обръща.

Всеки миг ме е целувала,
до мен била е ден и нощ,
и как обувките ми е обувала,
и как била е пълна с мощ.

И как раните ми е лекувала,
сълзите ми бърсала с коси,
и как ме е възпитала,
да гледам хората, с добри очи.

За мен на света е най-красива,
със своите очи красиви.
И как е готова за мен да убива,
и да изрича думи лъжливи.

В душата ми тя е само,
благодаря ти за всичко, 
обичам те мила моя
скъпа мамо !!!

.. Живот ..

Влагаш ли смисъл в живота, човече ?
Ценност за теб ли е той ?
Загуби ли вяра в себе си вече ?
Със затворени очи ли търсиш герои ?

Да обичаш или приятел да бъдеш ?
И нечии враг също така ?
Виновен да си или да съдиш
в една несправедлива игра.

Беглец да бъдеш или сърца да разбиваш,
на нечия душа да си убиец ти.
От любов да бягаш или семейство да имаш,
главата ти да е пълна с мечти.

Всеки миг кислород да поемаш,
да се усмихваш ден за ден.
В друг миг надежди да отнемаш,
а накрая да си самичък и студен.

Дали ще плачеш или ще се смееш,
докато цветя красиви ти береш,
от градината на живота,  докато проумееш,
че живот е и си длъжеш да го РАЗБЕРЕШ!