неделя, 26 декември 2010 г.

Вещ ..

-Докато всички други щяха да те приемат за вещ, аз щях да придавам топлина на студеното ти тяло .. 
-Докато всички други щяха да ти се смеят, че нямаш сърце, аз щях да ти давам моето ..
-Докато всички други щяха да се влюбват, аз щях да те науча какво е любов .. 
-Докато всички други щяха да плачат, аз щях да ти показвам какво е болка .. 
-Докато всички други щяха да се усмихват, аз щях да ти давам причина да го правиш ..
-Докато всички други щяха да мразят, аз щях да те накарам да забравиш това чувство ..
-Докато всички други щяха да треперят от страх, аз щях  да държа ръката ти .. 
-Докато всички други щяха да гледат часовника, аз щях да гледам нежността на ръцете ти .. -Докато всички други щяха да боледуват, аз щях да ти давам сили да оздравяваш .. 
-Докато всички други щяха да се забавляват, аз щях да стоя до теб, когато щеше да спиш .. -Докато всички други щяха да целуват, аз щях просто да слушам сърцето ти .. 
-Докато всички други щяха да лъжат, аз щях да те обичам, когато просто  си себе си .. 
-Докато всички други печелиха вяра, ти загуби моята ..

вторник, 21 декември 2010 г.

Търся те ..

- Това не .. А това ?! - Не и това не е .. Потърси по навътре .. - Чувах съвестта си да прошепва дълбоко в мен .. Стоейки на колене, наведена пред бюрото търсех нещо .. Протягах ръце на вътре и на вътре, но не успявах да достигна, до болка нужното ми .. Къде беше ?! Нима го бях преместила и бях забравила .. ?! Не, знаех, че е там някъде и продължавах да търся .. 
С изострени нерви, използваща всички сили аз търсех и търсех .. Минаваха минути, а скоро и часове, но аз не се отказвах ..Знаех, че това, което търсех отдавна не беше там, но един копнеж в мен ми даваше сили да продължа да се самозалъгвам, че времето с теб е затворено в буркан в бюрото ми и просто трябва да потърся още малко, за да го намеря ...

петък, 17 декември 2010 г.

Понякога ..



♥Понякога искам просто да си поплача, без никой да ме вижда, да ми пречи, да ме спира.♥    
♥Понякога искам просто да си поплача, защото всяко чувство в мен напира..♥
♥Понякога искам просто да си поплача, защото рухвам ден след ден ..♥
♥Понякога искам просто да си поплача, защото осъзнавам, че вече не приличам на мен ..♥
♥Понякога искам просто да си поплача, някак нямам сили друго да направя..♥
♥Понякога искам просто да си поплача, защото нищо вече на крака не ме изправя..♥
♥Понякога искам просто да си поплача, защото никой няма да ме разбере ..♥
♥Понякога искам просто да си поплача, защото няма вече кой душевно да ме обере..♥
♥Понякога искам просто да си поплача, за да не мога от болка да крещя..♥
♥Понякога искам просто да си поплача, защото нямам повод от радост да изкрещя..♥
♥Понякога искам просто да си поплача, защото ми харесва да превръщам болка във вода♥
♥Понякога искам просто да си поплача, защото няма за какво да кажа " О, да"♥
♥Понякога искам просто да си поплача, защото съм човек и мене ме боли.. ♥
♥Понякога искам просто да си поплача, защото хората са слаби, нали ?♥
♥Понякога искам просто да си поплача, за да им докажа, че усмивката е нещо малко..♥
♥Понякога искам да не мога да плача, защото да страдаш е толкова жалко ..♥

Едно време

Ще има едно време .. Хубаво и слънчево ще е, а може и да вали .. Ще бъде красиво, влажно или може би пясъчно сухо ..  Отново ще грее слънце, както някога .. Но не слънцето, което виждат останалите хора .. Не, онова слънце, което прави света вълшебно място ..
Нашето слънце .. Слънцето на влюбените ..
Ще дойде един ден, в който отново ще скитаме мокри под дъжда, смеейки се и замръзвайки ще ме целунеш пак, отново нежно, нежно .. Аз пак ще нося онази червена рокля, която носих
в най-хубавите си дни .. Отново онази червена рокля, в която вятъра ще повява косите ми и ти ще въздишаш влюбено, повтаряйки си, че това е само хубав сън, но след два шамара ти още ще си в него.. И отново красиво ще съм нарисувала очите си, а ружът по лицето ми ще ме прави най-красивото нещо за теб ..А думите ми ще ме правят най-милата, най-обичаната..Ще ме правят нещо невинно и съкровено ..
Ще има едно време, а до тогава знай, че много ще ми липсваш ..

четвъртък, 16 декември 2010 г.

Игричка ..

 Много пъти го бях виждала .. Дори бях запомнила всяка извивка на лицето му .. 
Знаех как очите му те събличаха, докато се усмихваше, знаех празния му поглед, 
когато се сърдеше, дори го бях виждала да плаче не веднъж..
Но този път беше различно .. Видях го отново, но след всичко вече не се познавахме ..
Бях свикнала, когато го видя да го прегърна и да се слея със сърцето му за секунди, а от прекрасния му силен парфюм да ми се завива свят..
Но сега беше различно, трябваше да стоя и да го гледам отстрани ..
Колко беше трудно да стоя на метри от него и да си играя на безразлична, но съм силна и успявах.. Гледах го отстрани с различни погледи, понякога тъжни, молещи, а понякога дори и празни ....Той не ги виждаше, защото дори не ме поглеждаше ..
Знаех колко много го боли, но не го съжалявах, защото и мен ме болеше също ..
Всяка сутрин го виждах, наблюдавах как опитваше да ме мрази, как търсеше и най-малката причина, за да ме забрави .. Но не успяваше да не ме обича, твърде дълбоко го бях белязала ..
Но когато го виждах и мен ме болеше, някак си миналото се смесваше с бъдещето и страшно ме объркваше .. В главата ми нахлуваха спомени, които сякаш ми се присмиваха и ме съдеха .. 
А когато се прибирах в къщи споделях цялата си болка с шоколада - един добър приятел, както правех едно време .. Никой дори не подозираше, че потръпвам когато го виждах отново и отново всяка сутрин, само аз знаех какво ми е и се стараех болката да не проличава по лицето ми .. Не исках да се бъркам в живота му, нямах право да го развалям повече, знаех на какво съм способна .. 
Никой не знаеше колко ме боли да го виждам, но не знаеше и, че ще ме боли повече ако 
не знам, че през устните му все още преминава въздух.. 

вторник, 14 декември 2010 г.

Кръв☻

Това в кръвта ти, което те кара да се усмихваш, когато на вън вали - това съм аз.
Това в кръвта, което разкъсва кожата ти и изгаря всяко парченце с времето - това съм аз.
Това в кръвта, което спира сълзите ти, когато вървиш сам по неотъпкания сняг - това съм аз.
Това в кръвта ти, което те кара да прощаваш лъжи и предателства - това съм аз.
Това в кръвта ти, което те спира да лъжеш, когато това прави живота ти по-лесен - това съм аз.
Това в кръвта ти което ти дава причина за живот, когато в живота ти няма нищо хубаво-това съм аз
Това в кръвта ти, което понякога те разплаква без причина - това съм аз.
Това в кръвта ти, което те кара да мислиш за мен и в най-веселите си дни - това съм аз.
Това в кръвта ти, което те кара да ме забравяш малко по-малко - това също съм аз.

понеделник, 13 декември 2010 г.

Snow&Nieve ♥

Вали !! .. Аз вървя по снежната пътека и се питам къде си, как си, какво правиш, дали и ти се радваш на снега така както и аз дори без теб ..
Вървя и краката ми нежно се сливат със студенината на бялата искряща покривка  .. 
Мисля си, а в главата ми няма мисли .. 
Няма мисли, а по-скоро въпроси, чийто отговори
биха оставили в мен ледена, снежна следа ..
Страхувам се какво ще правя ако съдбата реши да те прегърна, как ще изпитам всички познати чувства в едно .. Дали това ще ме зарадва или ще ме превърна в ледена висулка, като тези, които си висяха по обикалящите ме къщи и не се интересуваха за какво си мисля и защо лицето ми така страда за усмивка, че дори затваря очи за снега .. Ще ме боли ли или най-сетне ще намеря своето място в света, не знам отговора и не знам кой може да ми го каже .. 
Ръцете ми замръзват от студа, а чувствата ми от мислите .. Затварям болезнено очи за момент, като не знам за кой страдам .. Като не знам кой е заслужил да не спирам да мисля за него .. И заради кой всяка нощ ме боли .. Нима за теб ? Отварям очи и продължавам .. Всичко, което виждам е бяло, бяло, бяло .. Твоят любим цвят .. Какво говоря ?! Аз вече не знам нищо за теб, дори не те познавам .. За мен си просто един цвят в бялото .. И никога няма да разбереш какво беше и си за мен, защото никога няма да позволя да узнаеш колко съм слаба пред теб ..

неделя, 12 декември 2010 г.

♥ Мечти ♥

Спомняш ли си за моите мечти ?! 
Те бяха прекрасни, невинни, дяволити, 
но все пак така детски и така мои.
Никога не съм си пожелавала да порастна 
и да спра да чувствам магията, да спра
да се боря за мечтите си да ги оставям 
да се рушат.А сега нещата са различни,
те са толкова сложни и необясними.
Напират в мен така различни, жестоки 
и невъзможни, обсебили ме тотално,
и мен, и чувствата ми.

Днес вече съм голям човек с отговорности, осъзнаващ студа, който носи големия свят.
Осъзнаващ колко хора ще нарани и разочарова ако се бори за своите мечти ...

събота, 11 декември 2010 г.

Просто живот ..


Хей, ти ела насам,  не се познаваме, но добре дошъл в живота ми! 
Хайде избери си позиция, чувствай се като у дома си и не забравяй да се усмихваш.
Бориш ли се за мечтите си, вярваш ли в магията, а в любовта ?!
Обичал ли си толкова силно, че да изпреварваш времето .. ?! 
Виждал ли си лошото лице на съдбата, заставала ли е тя срещу теб и гледала ли те е с онзи поглед, който ти казва, че си нищо на този свят .. ? Боляло ли те е сърцето, стискайки зъби от болката ? Обичаш ли семейството си, онези хора, които винаги те приемат независимо от това какъв си и какво правиш ?А какво мислиш за бедността, за хората намиращи хляба си на улицата, там където са загубили причината за съществуване ? Има ли полза от сълзи, дали когато лицето ти е мокро преживяваш нещата по-леко, пе-лесно ? Слънцето или луната, кога си по-щастлив, ден или нощ ?
Имаш ли белези ?! .. душевни или физически .. разкажи ми кой ти ги е причинил .. ?! Как се казва първата ти любов, човека научил те да си човек ? Благодаря ти.
СЛЕДВАЩИЯТ!

Sorry ..

Съжалявам .. Познавам се добре, за разлика от теб .. 
Знам как мога да развалям както мигове така и нечий светове .. Ще те разочаровам ли като ти кажа, че много пъти съм убивала мечти, че много пъти към крадяла нечие щастие и разваляла причини за живот ..
Как ще реагираш ако ти кажа, че за своето щастие предавам и лъжа ? Че обичам главно и предимно себе си и, че моето щастие е причината ми за съществуване .. ? Как ще се почувстваш ако разбереш, че си поредното нещо, което използвам, за да се уверя в красотата и влиянието си над мъжете .. Ще ме намразиш ли ако си тръгна без да оставя бележка върху хладилника
и повече никога не се върна ? .. Ще се натъжиш ли ако разбереш, че не мога да обичам и, че не го искам .. Ще затвориш ли болезнено очи ако ти кажа, че ще те убия ако живота ми зависи от това .. А ще спреш ли да ми говориш, ако разбереш, че не ми пука какво мислиш за мен..?! Какво ще направиш ако ти кажа в очите, че ми е все тая дали живееш или не.. ?!
Съжалявам ..

С†уден

Той е студен, но аз не му се сърдя ..
Прощавам му, защото знам, че не може да бъде друг ..
Той беше момче, най-красивото, което някога бях виждала .. Нямаше сърце, но това не му
пречеше да живее .. Беше добре и дори не поглеждаше сърцата, които му предлагаха ..
Беше различен .. И страшно затворен в себе си .. Но именно това, че се различаваше от другите 
ме караше всеки ден да му предлагам своето сърце .. Но уви, той беше свикнал така и не искаше да го вземе .. За него светът беше дори в капка вода .. А очите му бяха големи и красиви, така чисти и искрени .. Но не можех да прочета нищо в тях .. Не можех да прочета нито чувства, нито пороци .. Когато бях близо до него той не разбираше защо сърцето ми бие лудо, защото нямаше свое и не познаваше човешкото сърце .. Той беше незабележим за другите .. Аз знаех, че той няма сърце .. Но това не ми пречеше да го обичам завинаги ..

петък, 10 декември 2010 г.

Момчето от 29 ноември


И се появи той от нищото .. Просто беше себе си .. Не носеше багаж .. Само едно сърце .. Без пари и богатства .. Без обещания и надежди .. Ми показа реалността ..;
Той беше непознат за мен .. Опознах го ..
Не беше обичал и не можеше да обича .. Промених го .. 
Усещах как с времето ставах за него нещо повече от `онова момиче`.
Много пъти губеше контрол и ме плашеше до смърт .. Но успявах да го прикривам
с безизразното си лице и една голяма фалшива усмивка, създадена с времето ..
Но не всичко ставаше както исках .. Когато бях с него не можех да определя дали съдбата е срещу нас или ни помага .. С него изживях много, за кратко .. Можех да стоя и да го гледам с часове и само по това да разбирам как започва да ме обича .. Гледах очите му ..
Много пъти бях виждала сини очи .. Но в неговите имаше блясъка, който имаше и в очите на предишните ..Разбирах, че е влюбен .. Променила бях нечия съдба ..

Когато съм с него .. Реалността е по-реална от обикновено .. Но ми харесва да сбъдвам мечтите си здраво стъпила на земята ..

сряда, 8 декември 2010 г.

Доверие ♀♂



Ден след ден градиш доверие .. Прибавяш още и още към него, но не последван от лакомото чувство вътре в теб или от егоизъм.Прибавяш още доверие и с всички сили го крепиш.
Минават два или три дни, а скоро и седмица.Съзерцаваш купчината чувства, която всеки ден се уголемява. И някак добавя разцветки към хубавите неща в живота ти, а лошите оцветява с водни бои.Наблюдаваш я и се появява непознато чувство в дясно, дълбоко в теб .. Не го виждаш, но знаеш, че е там - усещаш го ..  То те кара да се чувстваш така сякаш си направил това, за което си се родил , сякаш си с няколко минути пред света .. 
НО ЧАКАЙ: 
В един момент добавяш поредното чувство и просто няма как - всичко рухва .. 
Сама и наранена с течащи сълзи, триещи старателно сложения руж по скулите ти, 
не знаеш какво да правиш .. Дали една крачка назад ще оправи нещата, а две напред ще ги развалят завинаги.. ?! Стоиш и мислиш .. Усмихваш се и вдигаш глава .. 
Разбираш, основното чувство - доверието, няма го .. Нима съществува нещо без  край, добър или лош .. ?! 
Навярно не, и ще трябва да градим всичко отново ..