петък, 17 декември 2010 г.

Едно време

Ще има едно време .. Хубаво и слънчево ще е, а може и да вали .. Ще бъде красиво, влажно или може би пясъчно сухо ..  Отново ще грее слънце, както някога .. Но не слънцето, което виждат останалите хора .. Не, онова слънце, което прави света вълшебно място ..
Нашето слънце .. Слънцето на влюбените ..
Ще дойде един ден, в който отново ще скитаме мокри под дъжда, смеейки се и замръзвайки ще ме целунеш пак, отново нежно, нежно .. Аз пак ще нося онази червена рокля, която носих
в най-хубавите си дни .. Отново онази червена рокля, в която вятъра ще повява косите ми и ти ще въздишаш влюбено, повтаряйки си, че това е само хубав сън, но след два шамара ти още ще си в него.. И отново красиво ще съм нарисувала очите си, а ружът по лицето ми ще ме прави най-красивото нещо за теб ..А думите ми ще ме правят най-милата, най-обичаната..Ще ме правят нещо невинно и съкровено ..
Ще има едно време, а до тогава знай, че много ще ми липсваш ..

Няма коментари:

Публикуване на коментар