четвъртък, 26 април 2012 г.

Ако ти си отидеш за миг...


Често мисля какво ще остане в душата ми, когато си отидеш...
Дали, разбивайки сърцето ми, ще продължиш да заемаш 
таванската стая в него.Дали ще захвърлиш ключовете за нея
в прахта и аз ще ги търся, докато вятърът ме удря в лицето или
ще ги запазиш в най-долния рафт на нощното си шкафче, 
за да се върнеш след години и да провериш, дали съм още жива 
без теб.
  Стоя сама и усещам студените плочки под мен да флиртуват с 
голото ми тяло.Докато главата ми се пълни с мисли, кръвта от сърцето
ми се изпразва, кръвоносните съдове започват да се търкат един в друг, 
жадувайки любимата си течност.Боли ме.Мога да си представя, 
но докато сърцето ми бие, не бих могла да го усетя.
Не искам.Забравям.
Но денят, в който слънцето ще грее така, сякаш иска да провре лъчите си
през душата, а кожата ще се свива, страхувайки се от приближаващата
температура, в такъв ден няма да оцелея без теб.
Обикновен ден.Мой ден.Твой ден.Наш ден.
Отново си представям секундите, след като си тръгнеш, но не чувствам нищо.
Понякога е по-добре да не чувстваш.