сряда, 23 февруари 2011 г.

Момче от друг континент ..


Защо си толкова далече ? - Да ме боли и да те мисля .. 
Защо си толкова далече ? - Безброй мечти на ден да измислям ..
Защо си толкова далече ? - Да те сънувам с отворени очи .. 
Защо си толкова далече ? - Ела да ме видиш, света прескочи ..
Защо си толкова далече ? - Да живея само, за да чуя гласа ти ..
Защо си толкова далече ? - По цяла нощ да мисля, как минава деня ти ..
Защо си толкова далече ? - Сърцето ми да разтуптяваш само със смеха си
Защо си толкова далече ? - Да не знам къде да излея гнева си ..
Защо си толкова далече ? - Дали, защото живееш на друг континент ..
Защо си толкова далече ? - Или съдбата отново ми е опонент ..
Защо си толкова далече ? - Любовта от разстояние е невъзможна ..
Защо си толкова далече ? - Тя живота ти обърква и е някак много сложна ...

петък, 18 февруари 2011 г.

Притръпнах ..


И ето аз стоя на студения стол и си мисля ..
Знам, вината беше твоя, дори и своя да измисля ..
Мислих доста време  и на ум пресмятах ..
С химикалка качества и недостатъци отмятах ..
Но вината не изчезваше, тя си беше там .. 
Дори да го отричах и да се правех, че не знам ..
Очи затварях и гордостта смирено преглъщах ..
На бавен кадър малкото спомени връщах ..
Да забравя всичко, едва ли, знаex, че няма как ..
За всеки пътник  казват има си влак ..
Не те обичам, да прекарвам време с тебе свикнах ..
В сърцето ти, само за секунди отдалеч надникнах ..
А може би щяхме да сме много щастливи ..
Кого залъгвам с тези мисли нечетливи ..
Един ден силно да ме заобичаш можеше ..
  С мечти умът ми се тревожи и се тревожеше ..
Със сърцето не знам дали те обикнах ..
Но знам, че не е взаимно и някак си с времето свикнах ..

La culpa es suya ..

            
                                              Тази, която мразят, защото душата й 
                                                           е толкоз ранена ..
                                         Тази ненавиждат, защото от вътре боли я,  
                                                      но главата й е устремена ..
                                                     Тази, която мразят, за дето 
                                                      милиони обиди е поела ..
                                            Тази ненавиждат, защото невинно
                                                        хиляди мечти е отнела ..

                                             Тази, която мразят, защото се опитва 
                                                            с всеки да бъде мила ..
                                                 Тази ненавиждат, която живее с 
                                                             последната си сила ..
                                                 Тази, която мразят на слънцето 
                                                                  сега се радва ..
                                           Тази ненавиждат,  която дори на вятъра
                                                                   ще се порадва ..

                                               Тази, която мразят, защото всеки с
                                                        поглед  в нея се влюбва ..
                                       Тази ненавиждат, защото мъж влюби ли се, 
                                                          до ден-два се погубва ..
                                          Тази, която мразят, за която светът е
                                                        някак странно различен ..
                                         Тази ненавиждат, заради това, че гледа 
                                                           с поглед  безразличен ..  

                                                   Тази, която мразят на лошото 
                                                               с добро отвръща ..
                                             Тази ненавиждат, която се усмихва
                                                             и тихо се обръща ..
                                                        Горкото момиче, нищо
                                                           не би го оправдало ..
                                                 Съжалявам за всичко, момиче 
                                                            от моето огледало ..............

събота, 12 февруари 2011 г.

Never say never .. `

Никога не плача, защото за много хора съм всичко ..
Никога не плача, да страдаш ? - това е като да не правиш нищо ..
Никога не плача, защото излизам и вятъра пресушава сълзите ми ..
Никога не плача, защото се научих да преглъщам болката в очите ми ..
Никога не плача, защото мога да се справя и го знам ..
Никога не плача, защото е лесно да не бъдеш сам ..
Никога не плача, бързо забравям кой, какво ми е сторил ..
Никога не плача, дори не помня кой, каква в мене рана е отворил ..
Никога не плача, в очите ми има светлина неприлична ..
Никога не плача, защото направиха ме страшно безразлична .. 
Никога не плача, но днес ще е различно ..
Не мога да ти кажа, защото някак си е много лично .. : )

понеделник, 7 февруари 2011 г.

Глупачка ♥



                         Винаги ми липсваш, когато мисля за живота, за това колко е труден ..
                         Винаги ми липсваш, моля се за теб да си щастлив и да не си изгубен .. 
                         Често ми липсваш, когато навсякъде лицето ти виждам ..
                         Често ми липсваш, обичал си ме и така да си завиждам ..
                         Понякога ми липсваш,защото съм човек и често греша ..
                         Понякога ми липсваш, спомням си за всичко и оставам без душа ..
                         Доста ми липсваш, колко наивна бях ..
                         Доста ми липсваш в очите ли имах прах ..
                         Много ми липсваш, мога ли без теб да съм щастлива ..
                         Много ми липсваш и ще ми липсваш докато си отида ..

Специално за един много важен човек в живота ми - РММ ♥ Обичам те ♥

петък, 4 февруари 2011 г.

Pain ♥ ..


Бях седнала, без значение дали на леглото в спалнята или на земята до него .. Търсех отговор .. Имах много въпроси в главата си, но нито едно решение и това ме убиваше .. Не знаех къде да отида и кой да попитам .. Кой можеше да ми отговори „ Защо вече не чувствам нищо ”Може би времето ме бе излекувало, само съм чувала, че го умее, но винаги съм смятала, че просто ти помага да свикнеш със загубата.. Или вероятно болката бе станала толкова силна, че човешкото сърце не би могло да я улови. Не ме болеше, но не можех да живея така .. Бях свикнала силната болка в дясно да ми напомня за теб. Усещах я толкова ясно, колкото усещах и самия ми пулс.Беше там до онзи ден.. Какво се бе променило ?! Може би вятърът, който ме познава от дете ще ми каже .. Уви, той мълчи .. Или слънцето, което ме поздравява с лъчи, откакто се помня ?! Не, то следва вятъра .. Тихо затварям очи и откривам отговора дълбоко в себе си .. „ Бях го забравила .. „

Една дума


Единственото, което помня е как вървях по улицата и чувах гласа му, силно в главата си .. Бях сложила лявата си ръка на челото, докарвайки замислен поглед , а с другата стисках очите си, за да изтрия всеки малък звук останал в главата ми.Единственото, което помнех бе неговия глас, молейки ме .. Дори не помня защо, спомнях си само красивото „ моля те, кажи ми „ изваяно от неговите устни .. Той беше толкова силен, повече отколкото аз можех да бъда някога, но в онзи момент го държах в ръцете си .. Дали ми харесваше ?! Не, разбира се, аз си играех с  душата му и това му оставяше белези .. Но знаех, че той обичаше всеки белег, колкото и да го убиваше той .. Аз бях силната, само аз можех да го раня, само пред мен беше онова малко ранимо хлапе, което играе на криеница, но също така единствено аз знаех ключа, за издигането му в облаците .. Можех да го разплаквам, но не исках това .. Можех да го правя и най-щастливия на света, но не можех да лиша себе си от правото на избор .. Моя избор винаги беше просто да замълча и да сваля тихо очи, за да знам, че така няма да има ранили и пострадали ..