петък, 20 май 2011 г.

Перфектният мъж


Той не беше от онези момчета, които биха те последвали ако в тъмна нощ, сама си тръгнеш, докато на вън вали.. По-скоро би запалил цигара, издишвайки спокойно дима върху затворения процорец ..
Той не беше от онези момчета, за които си животът.. Живееше за себе си и само в себе си намираше смисъла за живот ..
Той не беше от онези момчета, които биха ти написали песен .. За него музиката беше важна само ако му носеще вътрешно самодоволство ..
Той не беше от онези момчета, които биха ти направили комплимент .. Беше достатъчно ексцентричен, за да премълчава всяка добра мисъл ..
Той не беше от онези момчета, които биха те изпратили до вкъщи ако не получат целувка .. Ах, как се целуваше той ..
Той не беше от онези момчета, които биха ти казвали колко те обичат .. Рядко обичаше, но беше истинско ..
Той не беше от момчетата, които биха те целунали по челото .. Той замайваше света ти с устните си ..
Той не е от момчетата, които ще ти имат доверие .. Ще те ревнува и ще те дразни ..
Дали го обичах, заради това, че не е този, за който мечтая цял живот !?.. Дали се бях влюбила в едно изключение от мечтата ми ?!.. Дали той не е като онази бяла точка на черната ми копринена рокля ?!.. Дали ПЕРФЕКТНИЯТ е именно този, който не е перфектен ..

понеделник, 16 май 2011 г.

Разочарова ме `



Разочарова ме ..














- За пореден път прекара през мен цял сноп лъжи, брани собственоръчно от личната ти градина, оставяйки ми белези, следи и непоносими рани, попити с сладникавия аромат на пролетта...

- За пореден път използва онова в мен, което наричаш невинност, за да влезеш там, където никога не си искал да бъдеш - в сърцето ми.
- За пореден път прокара ледения си поглед по всеки сантиметър от кожата ми, карайки ме да треперя, страхувайки се от това, което не знам ..
- За пореден път повика сълзите ми, въпреки суровия ми вик "Не плачи!", който крещях толкова време ..
- За пореден извика зажаднелите ми чувства на повърхноста .. Онази толкова сурова повърхност .. Там, където всеки можеше да се позабавлява с тях.- За пореден път ме накара да чувствам .. Да, онова толкова познато чувство , сграбчващо душата си при всеки дъх ..
- За пореден път ме накара да се чувствам никоя .. Като карибско син шал повяван от вятъра, при най-лекия полъх .. За пореден път ме разочарова ..

петък, 13 май 2011 г.

Ojo azul ♥


Очи сини ме карат да треперя ..

Едни очи, вълнуващи ме всеки път ..
Едни очи, служещи ми за постеля ..
Едни очи, плачещи за моя вик ..

Очи сини чувствата ми будят ..
Едни очи с поглед лош и студен ..
Едни очи, които успешно му служат,
сърце да открадне, дори и от мен ..

Очи сини страшно ме раняват ..
Едни очи, лишени от капка любов ..
Едни очи на сън ми се явяват
и ме бутат в бездънния ров.

Едно момче с очи сини ..
Очи сини, по-красиви от море ..
Момче, на вид изпълнено със сили ..
А духом мъничко ДЕТЕ.

Infidelidad/Изневяра


На вън вали, а аз не знам какво да правя ..
Да те чакам ли ? Или да заспивам пак сама ?
Дали ще мога пак греха ти да забравя ?
И нощ след нощ все ще е така ?

Ти можеш ли до чужд да заспиваш,
съзнавайки, че в грешка си пак ?
От попит женски парфюм да умираш,
да плачеш и да го наричаш глупак.

В следи от червило, ума си да губиш,
дали е червено или кафяво е то ?
Да осъзнаваш, че по малко го губиш,
и сърцето ти да го преживява само.

Не знам за теб, аз не мога жертва да бъда.
Тъжно е да мразиш, след като си се влюбил.
Не ме разбирай погрешно, никой не съдя.
Оценяваш нещо след като си го изгубил.

Моята майка .. (*)


Цял живот ми дава пример,
за мене дава всичко тя,
душата си дава например,
за мен тя е цяла звезда.

От малка тя е до мен,
целува ме и ме прегръща,
не е пропуснала и ден,
няма ден, в който гръб да ми обръща.

Всеки миг ме е целувала,
до мен била е ден и нощ,
и как обувките ми е обувала,
и как била е пълна с мощ.

И как раните ми е лекувала,
сълзите ми бърсала с коси,
и как ме е възпитала,
да гледам хората, с добри очи.

За мен на света е най-красива,
със своите очи красиви.
И как е готова за мен да убива,
и да изрича думи лъжливи.

В душата ми тя е само,
благодаря ти за всичко, 
обичам те мила моя
скъпа мамо !!!

.. Живот ..

Влагаш ли смисъл в живота, човече ?
Ценност за теб ли е той ?
Загуби ли вяра в себе си вече ?
Със затворени очи ли търсиш герои ?

Да обичаш или приятел да бъдеш ?
И нечии враг също така ?
Виновен да си или да съдиш
в една несправедлива игра.

Беглец да бъдеш или сърца да разбиваш,
на нечия душа да си убиец ти.
От любов да бягаш или семейство да имаш,
главата ти да е пълна с мечти.

Всеки миг кислород да поемаш,
да се усмихваш ден за ден.
В друг миг надежди да отнемаш,
а накрая да си самичък и студен.

Дали ще плачеш или ще се смееш,
докато цветя красиви ти береш,
от градината на живота,  докато проумееш,
че живот е и си длъжеш да го РАЗБЕРЕШ!

петък, 4 март 2011 г.

Простичко желание ..



Не знам дали някога ще го получа .. ?
Или ще остане несбъдната мечта за мен .. ?
На любов дали ще го науча .. ?
Ще дочакам ли аз този ден .. ?

Дали "скъпа" многократно ще ми казва .. ?
И ще топя сърцето му от лед .. ?
А правила ще го науча ли да спазва .. ?
И в мен да бъде винаги заклет .. ?

Ще го накарам ли хората мило да гледа .. ?
А само мен с погледа влюбен .. ?
Ще го науча ли деца да изгледа .. ?
И животът му да не бъде изгубен .. ?

Ще докосвам ли лицето му нежно .. ?
За да му покажа, че е прекрасен ..
Дори, когато времето е снежно ..
Аз пак ще обичам погледа му неясен ..

А ще си имаме ли на плажа вила .. ?
Където морето ще го прави по-красив .. ?
Ще му показвам ли любовната сила .. ?
И ще го правя ли невъзможно щастлив .. ?

Дали тогава земята ще се разтвори .. ?
Защото много завист е събрала .. ?
Или в себе си ще ме затвори .. ?
Защото много съм се размечтала ..

Детската душа


Детската душа, тя може всичко да прощава ..
Тя лети високо и ходи по жерава ..
 
Детската душа, тя гледа през очи невинни ..
Учи ни на обич свята и как да бъдем единни ..
 
Детската душа, тя със сълзи чисти плаче ..
Така ще бъде цял живот, дори от пеленаче ..
 
Детската душа, тя лъжи не може да изрича ..
За нея щастието е на воля в парка да тича ..
 
Детската душа, тя без граници мечтае ..
За целувката от мама и цял ден да играе ..
 
Детската душа, тя със сърцето обича ..
Тя така невинно в човешката душа наднича ..
 
Детската душа, тя не може да ранява ..
Тя е просто себе си и пред другите също е такава ..
 
Детската душа, тя деня ти озарява ..
Живее вътре в теб и никога не остарява ..

сряда, 23 февруари 2011 г.

Момче от друг континент ..


Защо си толкова далече ? - Да ме боли и да те мисля .. 
Защо си толкова далече ? - Безброй мечти на ден да измислям ..
Защо си толкова далече ? - Да те сънувам с отворени очи .. 
Защо си толкова далече ? - Ела да ме видиш, света прескочи ..
Защо си толкова далече ? - Да живея само, за да чуя гласа ти ..
Защо си толкова далече ? - По цяла нощ да мисля, как минава деня ти ..
Защо си толкова далече ? - Сърцето ми да разтуптяваш само със смеха си
Защо си толкова далече ? - Да не знам къде да излея гнева си ..
Защо си толкова далече ? - Дали, защото живееш на друг континент ..
Защо си толкова далече ? - Или съдбата отново ми е опонент ..
Защо си толкова далече ? - Любовта от разстояние е невъзможна ..
Защо си толкова далече ? - Тя живота ти обърква и е някак много сложна ...

петък, 18 февруари 2011 г.

Притръпнах ..


И ето аз стоя на студения стол и си мисля ..
Знам, вината беше твоя, дори и своя да измисля ..
Мислих доста време  и на ум пресмятах ..
С химикалка качества и недостатъци отмятах ..
Но вината не изчезваше, тя си беше там .. 
Дори да го отричах и да се правех, че не знам ..
Очи затварях и гордостта смирено преглъщах ..
На бавен кадър малкото спомени връщах ..
Да забравя всичко, едва ли, знаex, че няма как ..
За всеки пътник  казват има си влак ..
Не те обичам, да прекарвам време с тебе свикнах ..
В сърцето ти, само за секунди отдалеч надникнах ..
А може би щяхме да сме много щастливи ..
Кого залъгвам с тези мисли нечетливи ..
Един ден силно да ме заобичаш можеше ..
  С мечти умът ми се тревожи и се тревожеше ..
Със сърцето не знам дали те обикнах ..
Но знам, че не е взаимно и някак си с времето свикнах ..

La culpa es suya ..

            
                                              Тази, която мразят, защото душата й 
                                                           е толкоз ранена ..
                                         Тази ненавиждат, защото от вътре боли я,  
                                                      но главата й е устремена ..
                                                     Тази, която мразят, за дето 
                                                      милиони обиди е поела ..
                                            Тази ненавиждат, защото невинно
                                                        хиляди мечти е отнела ..

                                             Тази, която мразят, защото се опитва 
                                                            с всеки да бъде мила ..
                                                 Тази ненавиждат, която живее с 
                                                             последната си сила ..
                                                 Тази, която мразят на слънцето 
                                                                  сега се радва ..
                                           Тази ненавиждат,  която дори на вятъра
                                                                   ще се порадва ..

                                               Тази, която мразят, защото всеки с
                                                        поглед  в нея се влюбва ..
                                       Тази ненавиждат, защото мъж влюби ли се, 
                                                          до ден-два се погубва ..
                                          Тази, която мразят, за която светът е
                                                        някак странно различен ..
                                         Тази ненавиждат, заради това, че гледа 
                                                           с поглед  безразличен ..  

                                                   Тази, която мразят на лошото 
                                                               с добро отвръща ..
                                             Тази ненавиждат, която се усмихва
                                                             и тихо се обръща ..
                                                        Горкото момиче, нищо
                                                           не би го оправдало ..
                                                 Съжалявам за всичко, момиче 
                                                            от моето огледало ..............

събота, 12 февруари 2011 г.

Never say never .. `

Никога не плача, защото за много хора съм всичко ..
Никога не плача, да страдаш ? - това е като да не правиш нищо ..
Никога не плача, защото излизам и вятъра пресушава сълзите ми ..
Никога не плача, защото се научих да преглъщам болката в очите ми ..
Никога не плача, защото мога да се справя и го знам ..
Никога не плача, защото е лесно да не бъдеш сам ..
Никога не плача, бързо забравям кой, какво ми е сторил ..
Никога не плача, дори не помня кой, каква в мене рана е отворил ..
Никога не плача, в очите ми има светлина неприлична ..
Никога не плача, защото направиха ме страшно безразлична .. 
Никога не плача, но днес ще е различно ..
Не мога да ти кажа, защото някак си е много лично .. : )

понеделник, 7 февруари 2011 г.

Глупачка ♥



                         Винаги ми липсваш, когато мисля за живота, за това колко е труден ..
                         Винаги ми липсваш, моля се за теб да си щастлив и да не си изгубен .. 
                         Често ми липсваш, когато навсякъде лицето ти виждам ..
                         Често ми липсваш, обичал си ме и така да си завиждам ..
                         Понякога ми липсваш,защото съм човек и често греша ..
                         Понякога ми липсваш, спомням си за всичко и оставам без душа ..
                         Доста ми липсваш, колко наивна бях ..
                         Доста ми липсваш в очите ли имах прах ..
                         Много ми липсваш, мога ли без теб да съм щастлива ..
                         Много ми липсваш и ще ми липсваш докато си отида ..

Специално за един много важен човек в живота ми - РММ ♥ Обичам те ♥

петък, 4 февруари 2011 г.

Pain ♥ ..


Бях седнала, без значение дали на леглото в спалнята или на земята до него .. Търсех отговор .. Имах много въпроси в главата си, но нито едно решение и това ме убиваше .. Не знаех къде да отида и кой да попитам .. Кой можеше да ми отговори „ Защо вече не чувствам нищо ”Може би времето ме бе излекувало, само съм чувала, че го умее, но винаги съм смятала, че просто ти помага да свикнеш със загубата.. Или вероятно болката бе станала толкова силна, че човешкото сърце не би могло да я улови. Не ме болеше, но не можех да живея така .. Бях свикнала силната болка в дясно да ми напомня за теб. Усещах я толкова ясно, колкото усещах и самия ми пулс.Беше там до онзи ден.. Какво се бе променило ?! Може би вятърът, който ме познава от дете ще ми каже .. Уви, той мълчи .. Или слънцето, което ме поздравява с лъчи, откакто се помня ?! Не, то следва вятъра .. Тихо затварям очи и откривам отговора дълбоко в себе си .. „ Бях го забравила .. „

Една дума


Единственото, което помня е как вървях по улицата и чувах гласа му, силно в главата си .. Бях сложила лявата си ръка на челото, докарвайки замислен поглед , а с другата стисках очите си, за да изтрия всеки малък звук останал в главата ми.Единственото, което помнех бе неговия глас, молейки ме .. Дори не помня защо, спомнях си само красивото „ моля те, кажи ми „ изваяно от неговите устни .. Той беше толкова силен, повече отколкото аз можех да бъда някога, но в онзи момент го държах в ръцете си .. Дали ми харесваше ?! Не, разбира се, аз си играех с  душата му и това му оставяше белези .. Но знаех, че той обичаше всеки белег, колкото и да го убиваше той .. Аз бях силната, само аз можех да го раня, само пред мен беше онова малко ранимо хлапе, което играе на криеница, но също така единствено аз знаех ключа, за издигането му в облаците .. Можех да го разплаквам, но не исках това .. Можех да го правя и най-щастливия на света, но не можех да лиша себе си от правото на избор .. Моя избор винаги беше просто да замълча и да сваля тихо очи, за да знам, че така няма да има ранили и пострадали ..

петък, 14 януари 2011 г.

Ден за ден


 
Искам го, отново да е мой
да ме обича много 
 и за мен да влиза в бой..

 Не че го обичам, просто искам да е с мен ..
 Светът да е различен, 
 да живеем ден за ден ...

Миг след миг да бъде по-красиво ..
Някак си да оцветява,
небето ми в красиво светло-синьо...

Да ме приласкава нежно, 
със сини хубави очи .. 
Да няма сълзи
и да не боли .. 

Лошото да бъде настрана ..
да знаем, че съдбата 
този път
е на нашата страна ..

вторник, 11 януари 2011 г.

Актриса ..



Времето минаваше бързо, а вече бях свикнала да бъда актриса .. Толкова вярвах в ролите си, така че всяка от тях оставяше в мен по частичка от себе си .. Понякога болеше, но ме караше да се чувствам различна, някак черно-бяла ..
Първия сценарий за тази година, отворих бавно и прочетох " БЕЗРАЗЛИЧНА" написано с големи, черни букви, навярно написани с въглен.. Ти щеше да гледаш този сериал ..Щеше да вярваш силно в него и в ролята ми .. Може би никой нямаше да я разбира така добре, както ти щеше да я разбираш .. И все пак това щеше да си остане само една роля в един късометражен черно-бял сериал .. Показващ на света чувствата ми точно такива каквито не са .. Разбира се във филма щях да се преструвам, това щеше да бъде всичко друго, но не и честно, но не и искрено .. 

неделя, 9 януари 2011 г.

Сънувах го ..


Сънувах го отново, по-красив от всичките ми представи за мъж .. 
Не бях мислила за него отдавна, но този сън ме върна пак там, във времето, в което те първа започвам да преживявам себе си .. Пак ми припомни, че не мога да съм щастлива, че не трябва да се преструвам .. Всичко ми напомняше за него, дори сутрините, когато вятъра се спускаше устремен, като че ли до сега е бил в окови, да това също ми напомняше на него .. Само той можеше да ме използва, да ме захвърля и пак да го искам .. Само той можеше да ме оставя, да ме забравя и пак да го обичам .. Този сън се появи, за да ми покаже, че нямам право да съм щастлива .. За да ми покаже, че чувствата са там, дори да присвивам сърце .. За да ми покаже, че съм човек и трябва да страдам .. За да ми покаже, че ще е единственото нещо, което няма да съм получила .. За да ми покаже, че сълзите ми липсват на вятъра .. За да ми покаже, че усмивките се заплащат .. Появи се просто .. Просто, за да ме върне в реалността ..

петък, 7 януари 2011 г.

` Стъкло `

Стоя и те гледам през стъклото .. Така впила очи в теб .. А ти дори не ме забелязваш, навярно дори не би ме познал .. Мина много време, от последния път, когато гледаше как си отивам, как с всяка крачка, развалям граденото, но не ме спря.. Помниш ли ? Не, ти дори не ме чуваш, стъклената преграда ми пречи да те прегърна така силно .. И двамата знаем, че не само тя ме спира да ти споделя ритъма на сърцето ми, биещо за теб, все още за теб.. Вината беше моя и сега наказанието ми е да те гледам през студено стъкло, което се заскрежава всеки път, когато си спомня всичко отново и отново .. То е единственият свидетел, колко бързо се стичат сълзите ми, при мисълта, че за теб вече съм просто човек, а едно време бях повече..Не мълчи, поне кажи нещо.. Или може би стъклото ти пречи .. Не, то е така прозрачно, наподобяващо вината ми .. Наподобяващо, може би, дори самата мен ..

Hurt .. /


Боли ме от всичко, казвам ти, чу ли?
Боли ме от облаците, които така са се надули ..
Боли ме от вятъра, който косите ми дърпа ..
Боли ме дори от слънцето, което сълзите ми бърше с кърпа ..

Боли ме от всяко ново изпитано чувство..
Боли ме, защото да те боли е изкуство ..
Боли ме от една двулична присмивка ..
Боли ме, дори от всяка невърната усмивка ..

Боли ме, че толкова чувства в себе си имам ..
Боли ме, всичко толкова навътре да взимам ..
Боли ме, не мога с никой повече да споря ..
Боли ме вече дори да говоря ..

Боли ме, зная го дълбоко в ума ми ..
Боли ме, дори не може да се обясни с думи ..
Боли ме предложи ми как да го опиша ..
Боли ме, не мога повече дори и дума да напиша ..

вторник, 4 януари 2011 г.

Маскиран


Това, което ме съсипва нишка по нишка, не, това не си ти !
Това, което повиква болката ми, моли я, не, това не си ти !
Това, за което не съществувам, няма ме, не, това не си ти !
Това, което не ме чува, не чува плача ми, не, това не си ти !
Това, за което не желая вече живота си, не, това не си ти !
Това, което съсипва мислите ми и ума ми, не, това не си ти !
Това, което ме прави виновна, виновна до болка, не, това не си ти !
Това, което иска да ме види долу, предала се, не, това не си ти !
Това, което разбива мечтите ми, не, това не си ти !
Това, което ме ненавижда, мрази ме, не, това не си ти !
Това, което крие чувствата си под маска, да, това вече си ти ! 

събота, 1 януари 2011 г.

Точно в полунощ ..

Беше 31 декември, точно в полунощ .. Часовникът показваше 12:59:00 .. Минута преди новото начало, новите мигове, чувства и спомени .. Не бях мислила за теб от дни .. Но тази една минута беше само твоя .. Спомних си .. Онова чувство в мен, когато се усмихна за първи път, когато те гледах толкова щастлив и знаех, че е заради мен ..Онова чувство в мен, когато се разхождахме и на вън беше студено, но ти ме гледаше и очите ти грееха от топлина ..Онова чувство в мен, когато бях тъжна, идвах и те прегръщах, и сякаш си бях у дома .. Онова чувство в мен, когато ме прегръщаше и пръстите ти нежно гравираха извивката на гърба ми .. Онова чувство в мен, когато се скарахме за първи път и всичко рухна пред очите ми .. Онова чувство в мен, когато знаех, че си с нея, и въпреки това те обичах .. Онова чувство в мен, когато всичко приключи, онова толкова познато чувство на разочарование ..
И когато всички останали бяха затворили очи и си пожелаваха пари, щастие, здраве, любов и надежди .. Аз си пожелах, когато часовникът удари точно в полунощ да забравя всяко едно от тези чувства ..