Единственото, което помня е как вървях по улицата и чувах гласа му, силно в главата си .. Бях сложила лявата си ръка на челото, докарвайки замислен поглед , а с другата стисках очите си, за да изтрия всеки малък звук останал в главата ми.Единственото, което помнех бе неговия глас, молейки ме .. Дори не помня защо, спомнях си само красивото „ моля те, кажи ми „ изваяно от неговите устни .. Той беше толкова силен, повече отколкото аз можех да бъда някога, но в онзи момент го държах в ръцете си .. Дали ми харесваше ?! Не, разбира се, аз си играех с душата му и това му оставяше белези .. Но знаех, че той обичаше всеки белег, колкото и да го убиваше той .. Аз бях силната, само аз можех да го раня, само пред мен беше онова малко ранимо хлапе, което играе на криеница, но също така единствено аз знаех ключа, за издигането му в облаците .. Можех да го разплаквам, но не исках това .. Можех да го правя и най-щастливия на света, но не можех да лиша себе си от правото на избор .. Моя избор винаги беше просто да замълча и да сваля тихо очи, за да знам, че така няма да има ранили и пострадали ..

Няма коментари:
Публикуване на коментар