И ето аз стоя на студения стол и си мисля ..
Знам, вината беше твоя, дори и своя да измисля ..
Мислих доста време и на ум пресмятах ..
С химикалка качества и недостатъци отмятах ..
Но вината не изчезваше, тя си беше там ..
Дори да го отричах и да се правех, че не знам ..
Очи затварях и гордостта смирено преглъщах ..
На бавен кадър малкото спомени връщах ..
Да забравя всичко, едва ли, знаex, че няма как ..
За всеки пътник казват има си влак ..
Не те обичам, да прекарвам време с тебе свикнах ..
В сърцето ти, само за секунди отдалеч надникнах ..
А може би щяхме да сме много щастливи ..
Кого залъгвам с тези мисли нечетливи ..
Един ден силно да ме заобичаш можеше ..
С мечти умът ми се тревожи и се тревожеше ..
Със сърцето не знам дали те обикнах ..
Но знам, че не е взаимно и някак си с времето свикнах ..
Знам, вината беше твоя, дори и своя да измисля ..
Мислих доста време и на ум пресмятах ..
С химикалка качества и недостатъци отмятах ..
Но вината не изчезваше, тя си беше там ..
Дори да го отричах и да се правех, че не знам ..
Очи затварях и гордостта смирено преглъщах ..
На бавен кадър малкото спомени връщах ..
Да забравя всичко, едва ли, знаex, че няма как ..
За всеки пътник казват има си влак ..
Не те обичам, да прекарвам време с тебе свикнах ..
В сърцето ти, само за секунди отдалеч надникнах ..
А може би щяхме да сме много щастливи ..
Кого залъгвам с тези мисли нечетливи ..
Един ден силно да ме заобичаш можеше ..
С мечти умът ми се тревожи и се тревожеше ..
Със сърцето не знам дали те обикнах ..
Но знам, че не е взаимно и някак си с времето свикнах ..

Няма коментари:
Публикуване на коментар