петък, 14 януари 2011 г.

Ден за ден


 
Искам го, отново да е мой
да ме обича много 
 и за мен да влиза в бой..

 Не че го обичам, просто искам да е с мен ..
 Светът да е различен, 
 да живеем ден за ден ...

Миг след миг да бъде по-красиво ..
Някак си да оцветява,
небето ми в красиво светло-синьо...

Да ме приласкава нежно, 
със сини хубави очи .. 
Да няма сълзи
и да не боли .. 

Лошото да бъде настрана ..
да знаем, че съдбата 
този път
е на нашата страна ..

вторник, 11 януари 2011 г.

Актриса ..



Времето минаваше бързо, а вече бях свикнала да бъда актриса .. Толкова вярвах в ролите си, така че всяка от тях оставяше в мен по частичка от себе си .. Понякога болеше, но ме караше да се чувствам различна, някак черно-бяла ..
Първия сценарий за тази година, отворих бавно и прочетох " БЕЗРАЗЛИЧНА" написано с големи, черни букви, навярно написани с въглен.. Ти щеше да гледаш този сериал ..Щеше да вярваш силно в него и в ролята ми .. Може би никой нямаше да я разбира така добре, както ти щеше да я разбираш .. И все пак това щеше да си остане само една роля в един късометражен черно-бял сериал .. Показващ на света чувствата ми точно такива каквито не са .. Разбира се във филма щях да се преструвам, това щеше да бъде всичко друго, но не и честно, но не и искрено .. 

неделя, 9 януари 2011 г.

Сънувах го ..


Сънувах го отново, по-красив от всичките ми представи за мъж .. 
Не бях мислила за него отдавна, но този сън ме върна пак там, във времето, в което те първа започвам да преживявам себе си .. Пак ми припомни, че не мога да съм щастлива, че не трябва да се преструвам .. Всичко ми напомняше за него, дори сутрините, когато вятъра се спускаше устремен, като че ли до сега е бил в окови, да това също ми напомняше на него .. Само той можеше да ме използва, да ме захвърля и пак да го искам .. Само той можеше да ме оставя, да ме забравя и пак да го обичам .. Този сън се появи, за да ми покаже, че нямам право да съм щастлива .. За да ми покаже, че чувствата са там, дори да присвивам сърце .. За да ми покаже, че съм човек и трябва да страдам .. За да ми покаже, че ще е единственото нещо, което няма да съм получила .. За да ми покаже, че сълзите ми липсват на вятъра .. За да ми покаже, че усмивките се заплащат .. Появи се просто .. Просто, за да ме върне в реалността ..

петък, 7 януари 2011 г.

` Стъкло `

Стоя и те гледам през стъклото .. Така впила очи в теб .. А ти дори не ме забелязваш, навярно дори не би ме познал .. Мина много време, от последния път, когато гледаше как си отивам, как с всяка крачка, развалям граденото, но не ме спря.. Помниш ли ? Не, ти дори не ме чуваш, стъклената преграда ми пречи да те прегърна така силно .. И двамата знаем, че не само тя ме спира да ти споделя ритъма на сърцето ми, биещо за теб, все още за теб.. Вината беше моя и сега наказанието ми е да те гледам през студено стъкло, което се заскрежава всеки път, когато си спомня всичко отново и отново .. То е единственият свидетел, колко бързо се стичат сълзите ми, при мисълта, че за теб вече съм просто човек, а едно време бях повече..Не мълчи, поне кажи нещо.. Или може би стъклото ти пречи .. Не, то е така прозрачно, наподобяващо вината ми .. Наподобяващо, може би, дори самата мен ..

Hurt .. /


Боли ме от всичко, казвам ти, чу ли?
Боли ме от облаците, които така са се надули ..
Боли ме от вятъра, който косите ми дърпа ..
Боли ме дори от слънцето, което сълзите ми бърше с кърпа ..

Боли ме от всяко ново изпитано чувство..
Боли ме, защото да те боли е изкуство ..
Боли ме от една двулична присмивка ..
Боли ме, дори от всяка невърната усмивка ..

Боли ме, че толкова чувства в себе си имам ..
Боли ме, всичко толкова навътре да взимам ..
Боли ме, не мога с никой повече да споря ..
Боли ме вече дори да говоря ..

Боли ме, зная го дълбоко в ума ми ..
Боли ме, дори не може да се обясни с думи ..
Боли ме предложи ми как да го опиша ..
Боли ме, не мога повече дори и дума да напиша ..

вторник, 4 януари 2011 г.

Маскиран


Това, което ме съсипва нишка по нишка, не, това не си ти !
Това, което повиква болката ми, моли я, не, това не си ти !
Това, за което не съществувам, няма ме, не, това не си ти !
Това, което не ме чува, не чува плача ми, не, това не си ти !
Това, за което не желая вече живота си, не, това не си ти !
Това, което съсипва мислите ми и ума ми, не, това не си ти !
Това, което ме прави виновна, виновна до болка, не, това не си ти !
Това, което иска да ме види долу, предала се, не, това не си ти !
Това, което разбива мечтите ми, не, това не си ти !
Това, което ме ненавижда, мрази ме, не, това не си ти !
Това, което крие чувствата си под маска, да, това вече си ти ! 

събота, 1 януари 2011 г.

Точно в полунощ ..

Беше 31 декември, точно в полунощ .. Часовникът показваше 12:59:00 .. Минута преди новото начало, новите мигове, чувства и спомени .. Не бях мислила за теб от дни .. Но тази една минута беше само твоя .. Спомних си .. Онова чувство в мен, когато се усмихна за първи път, когато те гледах толкова щастлив и знаех, че е заради мен ..Онова чувство в мен, когато се разхождахме и на вън беше студено, но ти ме гледаше и очите ти грееха от топлина ..Онова чувство в мен, когато бях тъжна, идвах и те прегръщах, и сякаш си бях у дома .. Онова чувство в мен, когато ме прегръщаше и пръстите ти нежно гравираха извивката на гърба ми .. Онова чувство в мен, когато се скарахме за първи път и всичко рухна пред очите ми .. Онова чувство в мен, когато знаех, че си с нея, и въпреки това те обичах .. Онова чувство в мен, когато всичко приключи, онова толкова познато чувство на разочарование ..
И когато всички останали бяха затворили очи и си пожелаваха пари, щастие, здраве, любов и надежди .. Аз си пожелах, когато часовникът удари точно в полунощ да забравя всяко едно от тези чувства ..