Беше 31 декември, точно в полунощ .. Часовникът показваше 12:59:00 .. Минута преди новото начало, новите мигове, чувства и спомени .. Не бях мислила за теб от дни .. Но тази една минута беше само твоя .. Спомних си .. Онова чувство в мен, когато се усмихна за първи път, когато те гледах толкова щастлив и знаех, че е заради мен ..Онова чувство в мен, когато се разхождахме и на вън беше студено, но ти ме гледаше и очите ти грееха от топлина ..Онова чувство в мен, когато бях тъжна, идвах и те прегръщах, и сякаш си бях у дома .. Онова чувство в мен, когато ме прегръщаше и пръстите ти нежно гравираха извивката на гърба ми .. Онова чувство в мен, когато се скарахме за първи път и всичко рухна пред очите ми .. Онова чувство в мен, когато знаех, че си с нея, и въпреки това те обичах .. Онова чувство в мен, когато всичко приключи, онова толкова познато чувство на разочарование ..
И когато всички останали бяха затворили очи и си пожелаваха пари, щастие, здраве, любов и надежди .. Аз си пожелах, когато часовникът удари точно в полунощ да забравя всяко едно от тези чувства ..

Няма коментари:
Публикуване на коментар