Стоя и те гледам през стъклото .. Така впила очи в теб .. А ти дори не ме забелязваш, навярно дори не би ме познал .. Мина много време, от последния път, когато гледаше как си отивам, как с всяка крачка, развалям граденото, но не ме спря.. Помниш ли ? Не, ти дори не ме чуваш, стъклената преграда ми пречи да те прегърна така силно .. И двамата знаем, че не само тя ме спира да ти споделя ритъма на сърцето ми, биещо за теб, все още за теб.. Вината беше моя и сега наказанието ми е да те гледам през студено стъкло, което се заскрежава всеки път, когато си спомня всичко отново и отново .. То е единственият свидетел, колко бързо се стичат сълзите ми, при мисълта, че за теб вече съм просто човек, а едно време бях повече..Не мълчи, поне кажи нещо.. Или може би стъклото ти пречи .. Не, то е така прозрачно, наподобяващо вината ми .. Наподобяващо, може би, дори самата мен ..

Няма коментари:
Публикуване на коментар