Какво е любовта ? Едни писали за нея, други я рисували .. Но никой не успял да улови същността й .. Любовта е онова чувство, което те руши от вътре част по част като завършва със сърцето, онова чувство, което те прави нещастен, но не спираш да го искаш .. Онова, чувство, което никога преди не си чувствал .. Но не чувството, когато футболиста с хубавото тяло те привлича или си представяш как баткото от по-горния клас те целува .. Не ! Когато падаш, но вдигаш поглед и виждаш, че познато лице стои и ти подава ръка, това е любов .. Онова чувство, когато ставаш, потъркваш очи и си припомняш, че и днес живееш само за един човек. Онова чувство, когато пренеблегваш себе си в името на друг човек, това също е любов .. Или когато целуваш любимия човек и след дни устните ти все още горят от допира на неговите .. Или парфюма му, който не просто ти харесва, а те побърква ... Това също е любов .. Дори когато лъжеш, криеш, нараняваш в името на обичаното същество, да и това е любов .. Любовта е относителна дума, която поставя под общ знаменател много много части на речта .. Тя е отрова, но защо сме готови да я пием отново .. ?!
петък, 26 ноември 2010 г.
понеделник, 8 ноември 2010 г.
Екзплозия !!!
БУУУУУУУУУМ !
Какво беше това ? Нима бях аз ?
Защо не усетих ? Вече не чувствам ?
Тръгвам от тук ..
Поглеждам небето, а то е така задимено .. Какво става ?
Пушака рисува с него красиви ивици и потъмнява синия цвят..
Поглеждам земята, а тя е така ранена .. Защо ?
Пръстта е станала по-черна от сянката ..
Поглеждам към слънцето .. Няма го ?
Нима е изоставило своето небе ..
Поглеждам тревата .. Или малкото останало от нея ..
Сякаш подложена на мъчения ..
Аз ли ? Аз съм си същата.
Не усещам дори малка промяна ..
Какво се случи .. ?!?!
- Сърцето ми го нямаше ..
Hello ♥
Здравей, сърцеразбивачо !
Пак съм аз за пореден път, пиша ти, за да убивам време.
Защо трябва да плача, за да ме питаш как съм,
нима като се усмихвам не виждаш как се чувствам ?!
Всяко твое писмо минава през мен, като през индиго
и ме кара силно да се замислям за много неща ..
Всяка твоя дума ме кара да преосмисля живота си ..
Стоя под светлината на свеща, но все още
се старая всеки символ, който ще прочетеш
да е красиво изписисан и да привлече вниманието ти.
Всеки, които ме познава знае колко ме боли да ти пиша.
Но не знае, че би ме боляло повече ако спра да го правя.
Почакай, мастилото ми свърши.........
Ръката ми потреперва, но не спира.
Исках само да ти кажа, че след последното ти писмо съм
някак по-различна. Ще продължавам да ти пиша, не защото съм слаба
и не мога да спра, а просто защото ме нараняваш и така ме правиш
по-силна... Благодаря ти..
Прощавам ти, от днес съм като теб !!! :)
Пак съм аз за пореден път, пиша ти, за да убивам време.
Защо трябва да плача, за да ме питаш как съм,
нима като се усмихвам не виждаш как се чувствам ?!
Всяко твое писмо минава през мен, като през индиго
и ме кара силно да се замислям за много неща ..
Всяка твоя дума ме кара да преосмисля живота си ..
Стоя под светлината на свеща, но все още
се старая всеки символ, който ще прочетеш
да е красиво изписисан и да привлече вниманието ти.
Всеки, които ме познава знае колко ме боли да ти пиша.
Но не знае, че би ме боляло повече ако спра да го правя.
Почакай, мастилото ми свърши.........
Ръката ми потреперва, но не спира.
Исках само да ти кажа, че след последното ти писмо съм
някак по-различна. Ще продължавам да ти пиша, не защото съм слаба
и не мога да спра, а просто защото ме нараняваш и така ме правиш
по-силна... Благодаря ти..
Прощавам ти, от днес съм като теб !!! :)
събота, 6 ноември 2010 г.
Залез `
Седнала съм с високо изправена глава и поглед ширещ в хоризонта ..
Но има нещо различно ?!? До мен е най-добрата ми приятелка, облегнала
глава на рамото ми.Липсва нещо ?!? Няма го смеха и щастливото заяждане..
Мълчаливи сме..Не говорим, отпуснали погледи в различни посоки ..
Само тя ме разбира .. Част от мен е и знае как се чувствам ..
Мълча, а тя споделя болката ми .. Тя е истинска приятелка и я обичам ..
Но ме боли и нищо не може да ми помогне ..
Наранена и използвана съм .. Целият свят стои и ми се смее,
а аз крия очите си и гледам залеза .. Но има нещо различно ?
Очите ми са сухи .. А главата пълна със спомени ..
Не мога да отроня дори сълза, сякаш моята приятелка
беше моята защита ..Сякаш част от мен се беше прибрала у дома ..
петък, 5 ноември 2010 г.
Used ▼
Пукаше ти .. Пука ти .. Обичаше ме .. Обичаш ме .. - Лъжи !!!
Стоим край кварталното кафе, несмеещи да влезнем както милиони пъти до сега .. Несмеещи да дадем начало на нещата за повторение .. Стоим, а ти целуваш челото ми .. Чувстам се като дете с табела `защитено`и с големи кафеви красиви, но тъжни очи .. Очи, незнаещи дали да са щастливи, защото сме приятели или да са мокри, защото няма да сме нищо повече никога ..
Плъзгаш ръка по лицето ми и оставаш невидими следи .. Следи в съзнанието ми, които ще виждам само аз, когато някой ден реша да си спомня .. Докосваш косата ми и не знам какво да мисля .. Обърквам се и губя себе си в чувства и мисли .. Губя контрол и доверие в самата себе си .. Целуваш врата ми, а вече не се усещам .. Няма ме, изгубих се .. Придърпваш ме към себе си, като знаеш че нямам сили да се отдръпна .. Като знаеш, че именно за това живях толкова време .. Като знаеш как ще те прегръщам и същевременно ще те псувам на ум .. Докосваш устните ми с пръсти, а болката вече не се издържа .. Жена съм, стискам зъби и затварям очи .. Знам какво искаш сега и какво ще искаш утре .. Целуваш ме, да онази твоя целувка, която ми липсваше толкова време .. Имам всичко, за което живях, защо не се радвам .. Усещам устните ти и моите устни .. Те са заедно сега, както след часове ти и аз няма да бъдем .. Както след часове ще бъда просто използвана и в мен няма да има следа от щастие ..
Стоим край кварталното кафе, несмеещи да влезнем както милиони пъти до сега .. Несмеещи да дадем начало на нещата за повторение .. Стоим, а ти целуваш челото ми .. Чувстам се като дете с табела `защитено`и с големи кафеви красиви, но тъжни очи .. Очи, незнаещи дали да са щастливи, защото сме приятели или да са мокри, защото няма да сме нищо повече никога ..
Плъзгаш ръка по лицето ми и оставаш невидими следи .. Следи в съзнанието ми, които ще виждам само аз, когато някой ден реша да си спомня .. Докосваш косата ми и не знам какво да мисля .. Обърквам се и губя себе си в чувства и мисли .. Губя контрол и доверие в самата себе си .. Целуваш врата ми, а вече не се усещам .. Няма ме, изгубих се .. Придърпваш ме към себе си, като знаеш че нямам сили да се отдръпна .. Като знаеш, че именно за това живях толкова време .. Като знаеш как ще те прегръщам и същевременно ще те псувам на ум .. Докосваш устните ми с пръсти, а болката вече не се издържа .. Жена съм, стискам зъби и затварям очи .. Знам какво искаш сега и какво ще искаш утре .. Целуваш ме, да онази твоя целувка, която ми липсваше толкова време .. Имам всичко, за което живях, защо не се радвам .. Усещам устните ти и моите устни .. Те са заедно сега, както след часове ти и аз няма да бъдем .. Както след часове ще бъда просто използвана и в мен няма да има следа от щастие ..
Абонамент за:
Публикации (Atom)




