понеделник, 8 ноември 2010 г.

Hello ♥

Здравей, сърцеразбивачо !

Пак съм аз за пореден път, пиша ти, за да убивам време.

Защо трябва да плача, за да ме питаш как съм,

нима като се усмихвам не виждаш как се чувствам ?!

Всяко твое писмо минава през мен, като през индиго

и ме кара силно да се замислям за много неща ..

Всяка твоя дума ме кара да преосмисля живота си ..

Стоя под светлината на свеща, но все още

се старая всеки символ, който ще прочетеш

да е красиво изписисан и да привлече вниманието ти.

Всеки, които ме познава знае колко ме боли да ти пиша.

Но не знае, че би ме боляло повече ако спра да го правя.


Почакай, мастилото ми свърши.........

Ръката ми потреперва, но не спира.

Исках само да ти кажа, че след последното ти писмо съм 


някак по-различна. Ще продължавам да ти пиша, не защото съм слаба

и не мога да спра, а просто защото ме нараняваш и така ме правиш 

по-силна... Благодаря ти..


Прощавам ти, от днес съм като теб !!! :)



Няма коментари:

Публикуване на коментар