Седнала съм с високо изправена глава и поглед ширещ в хоризонта ..
Но има нещо различно ?!? До мен е най-добрата ми приятелка, облегнала
глава на рамото ми.Липсва нещо ?!? Няма го смеха и щастливото заяждане..
Мълчаливи сме..Не говорим, отпуснали погледи в различни посоки ..
Само тя ме разбира .. Част от мен е и знае как се чувствам ..
Мълча, а тя споделя болката ми .. Тя е истинска приятелка и я обичам ..
Но ме боли и нищо не може да ми помогне ..
Наранена и използвана съм .. Целият свят стои и ми се смее,
а аз крия очите си и гледам залеза .. Но има нещо различно ?
Очите ми са сухи .. А главата пълна със спомени ..
Не мога да отроня дори сълза, сякаш моята приятелка
беше моята защита ..Сякаш част от мен се беше прибрала у дома ..

Няма коментари:
Публикуване на коментар