неделя, 6 май 2012 г.

Слънчогледът вътре в мен



Там, сред нищото, единственият въздух, който можех да поема беше
удавен в капките марков парфюм, който се бе попил в кожата му.
Плачех, но в сълзите ми имаше повече грамове щастие, отколкото тъга.
Тъга? Каква е тази дума, не я бях чувала много отдавна, докато вчера,
прибирайки се от поредната среща с него, усмихваща се на зелените листа,
които небрежно си висяха по клоните, в онзи миг щастието бе затворило очите ми
и ме бе направило глуха за хорските приказки, но чух тази дума...
- Тъга... - повтаряше момичето.
И аз не можех да разбера защо режеше парчета от душата си и ги окачваше на простор, докато кръвта й изсъхва под слънчевите лъчи.Очите й бяха пълни с любов, която преливаше, превръщаща се във вода..Той я гледаше безразлично, сякаш пиеше бира, докато гледа футбол на дивана в хола, а тя увеличаваше тона си, като се надяваше, че високата честота на думите ще успеят да ги вкарат в главата му.Но не, тя му крещеше, че е тъжна и че го обича, а той просто стоеше и тихо чувах мислите му, искаше да запуши устата й.Тя плачеше и душата й умираше, увяхваше слънчогледът в нея, който майка й дълги години беше поливала.За секунди изтрих моето момче от главата си и се замислих за живота, мисълта за приятелят ми винаги ме разсейваше и от време на време трябваше да го гоня, но не с насилие, просто казвах "Скъпи, би ли освободил мислите ми за секунда, трябва да помисля за нещо", той се усмихваше и макар да се чувстваше пренебрегнат го правеше.Изчаках го да изнесе красивата си усмивка от сивият ми мозък и се замислих.Защо тъжното момиче просто не избърше очите си, не му пожелае щастлив живот и не си тръгне стъпка по стъпка?Нима се страхува, че той няма да я последва?
Да, тя знае, че няма да го направи...Тогава защо продължава да проси  любовта му?
Тя плачеше и повтаряше думата "Тъга" и едва тогава си спомних къде я бях чувала,
аз самата хиляди пъти я бях изричала пред хора, неумеещи да ме оценят,
докато се появи Той и поля слънчогледа в сърцето ми.

вторник, 1 май 2012 г.

Помни, че сам си искал..


Тяло ще ти дам,
но за сърце не си помисляй...
Отдавна никой не е стъпвал там,
отдавна никой не е искал.

Очите ти ги подарявам,
но за сърце не си помисляй...
Дори душата ти да покорявам,
ти стой далеч, побързай, тичай!

Усмивката ми - също твоя е,
но за сърце не си помисляй.
Позволявам ти, вземи каквото искаш,
само сърцето, моля те, не искай!

В ума ми - настани се,
но за сърце не си помисляй...
С твоето прости се
и помни, че сам си искал..