неделя, 6 май 2012 г.

Слънчогледът вътре в мен



Там, сред нищото, единственият въздух, който можех да поема беше
удавен в капките марков парфюм, който се бе попил в кожата му.
Плачех, но в сълзите ми имаше повече грамове щастие, отколкото тъга.
Тъга? Каква е тази дума, не я бях чувала много отдавна, докато вчера,
прибирайки се от поредната среща с него, усмихваща се на зелените листа,
които небрежно си висяха по клоните, в онзи миг щастието бе затворило очите ми
и ме бе направило глуха за хорските приказки, но чух тази дума...
- Тъга... - повтаряше момичето.
И аз не можех да разбера защо режеше парчета от душата си и ги окачваше на простор, докато кръвта й изсъхва под слънчевите лъчи.Очите й бяха пълни с любов, която преливаше, превръщаща се във вода..Той я гледаше безразлично, сякаш пиеше бира, докато гледа футбол на дивана в хола, а тя увеличаваше тона си, като се надяваше, че високата честота на думите ще успеят да ги вкарат в главата му.Но не, тя му крещеше, че е тъжна и че го обича, а той просто стоеше и тихо чувах мислите му, искаше да запуши устата й.Тя плачеше и душата й умираше, увяхваше слънчогледът в нея, който майка й дълги години беше поливала.За секунди изтрих моето момче от главата си и се замислих за живота, мисълта за приятелят ми винаги ме разсейваше и от време на време трябваше да го гоня, но не с насилие, просто казвах "Скъпи, би ли освободил мислите ми за секунда, трябва да помисля за нещо", той се усмихваше и макар да се чувстваше пренебрегнат го правеше.Изчаках го да изнесе красивата си усмивка от сивият ми мозък и се замислих.Защо тъжното момиче просто не избърше очите си, не му пожелае щастлив живот и не си тръгне стъпка по стъпка?Нима се страхува, че той няма да я последва?
Да, тя знае, че няма да го направи...Тогава защо продължава да проси  любовта му?
Тя плачеше и повтаряше думата "Тъга" и едва тогава си спомних къде я бях чувала,
аз самата хиляди пъти я бях изричала пред хора, неумеещи да ме оценят,
докато се появи Той и поля слънчогледа в сърцето ми.

вторник, 1 май 2012 г.

Помни, че сам си искал..


Тяло ще ти дам,
но за сърце не си помисляй...
Отдавна никой не е стъпвал там,
отдавна никой не е искал.

Очите ти ги подарявам,
но за сърце не си помисляй...
Дори душата ти да покорявам,
ти стой далеч, побързай, тичай!

Усмивката ми - също твоя е,
но за сърце не си помисляй.
Позволявам ти, вземи каквото искаш,
само сърцето, моля те, не искай!

В ума ми - настани се,
но за сърце не си помисляй...
С твоето прости се
и помни, че сам си искал..

четвъртък, 26 април 2012 г.

Ако ти си отидеш за миг...


Често мисля какво ще остане в душата ми, когато си отидеш...
Дали, разбивайки сърцето ми, ще продължиш да заемаш 
таванската стая в него.Дали ще захвърлиш ключовете за нея
в прахта и аз ще ги търся, докато вятърът ме удря в лицето или
ще ги запазиш в най-долния рафт на нощното си шкафче, 
за да се върнеш след години и да провериш, дали съм още жива 
без теб.
  Стоя сама и усещам студените плочки под мен да флиртуват с 
голото ми тяло.Докато главата ми се пълни с мисли, кръвта от сърцето
ми се изпразва, кръвоносните съдове започват да се търкат един в друг, 
жадувайки любимата си течност.Боли ме.Мога да си представя, 
но докато сърцето ми бие, не бих могла да го усетя.
Не искам.Забравям.
Но денят, в който слънцето ще грее така, сякаш иска да провре лъчите си
през душата, а кожата ще се свива, страхувайки се от приближаващата
температура, в такъв ден няма да оцелея без теб.
Обикновен ден.Мой ден.Твой ден.Наш ден.
Отново си представям секундите, след като си тръгнеш, но не чувствам нищо.
Понякога е по-добре да не чувстваш.

петък, 20 май 2011 г.

Перфектният мъж


Той не беше от онези момчета, които биха те последвали ако в тъмна нощ, сама си тръгнеш, докато на вън вали.. По-скоро би запалил цигара, издишвайки спокойно дима върху затворения процорец ..
Той не беше от онези момчета, за които си животът.. Живееше за себе си и само в себе си намираше смисъла за живот ..
Той не беше от онези момчета, които биха ти написали песен .. За него музиката беше важна само ако му носеще вътрешно самодоволство ..
Той не беше от онези момчета, които биха ти направили комплимент .. Беше достатъчно ексцентричен, за да премълчава всяка добра мисъл ..
Той не беше от онези момчета, които биха те изпратили до вкъщи ако не получат целувка .. Ах, как се целуваше той ..
Той не беше от онези момчета, които биха ти казвали колко те обичат .. Рядко обичаше, но беше истинско ..
Той не беше от момчетата, които биха те целунали по челото .. Той замайваше света ти с устните си ..
Той не е от момчетата, които ще ти имат доверие .. Ще те ревнува и ще те дразни ..
Дали го обичах, заради това, че не е този, за който мечтая цял живот !?.. Дали се бях влюбила в едно изключение от мечтата ми ?!.. Дали той не е като онази бяла точка на черната ми копринена рокля ?!.. Дали ПЕРФЕКТНИЯТ е именно този, който не е перфектен ..

понеделник, 16 май 2011 г.

Разочарова ме `



Разочарова ме ..














- За пореден път прекара през мен цял сноп лъжи, брани собственоръчно от личната ти градина, оставяйки ми белези, следи и непоносими рани, попити с сладникавия аромат на пролетта...

- За пореден път използва онова в мен, което наричаш невинност, за да влезеш там, където никога не си искал да бъдеш - в сърцето ми.
- За пореден път прокара ледения си поглед по всеки сантиметър от кожата ми, карайки ме да треперя, страхувайки се от това, което не знам ..
- За пореден път повика сълзите ми, въпреки суровия ми вик "Не плачи!", който крещях толкова време ..
- За пореден извика зажаднелите ми чувства на повърхноста .. Онази толкова сурова повърхност .. Там, където всеки можеше да се позабавлява с тях.- За пореден път ме накара да чувствам .. Да, онова толкова познато чувство , сграбчващо душата си при всеки дъх ..
- За пореден път ме накара да се чувствам никоя .. Като карибско син шал повяван от вятъра, при най-лекия полъх .. За пореден път ме разочарова ..

петък, 13 май 2011 г.

Ojo azul ♥


Очи сини ме карат да треперя ..

Едни очи, вълнуващи ме всеки път ..
Едни очи, служещи ми за постеля ..
Едни очи, плачещи за моя вик ..

Очи сини чувствата ми будят ..
Едни очи с поглед лош и студен ..
Едни очи, които успешно му служат,
сърце да открадне, дори и от мен ..

Очи сини страшно ме раняват ..
Едни очи, лишени от капка любов ..
Едни очи на сън ми се явяват
и ме бутат в бездънния ров.

Едно момче с очи сини ..
Очи сини, по-красиви от море ..
Момче, на вид изпълнено със сили ..
А духом мъничко ДЕТЕ.

Infidelidad/Изневяра


На вън вали, а аз не знам какво да правя ..
Да те чакам ли ? Или да заспивам пак сама ?
Дали ще мога пак греха ти да забравя ?
И нощ след нощ все ще е така ?

Ти можеш ли до чужд да заспиваш,
съзнавайки, че в грешка си пак ?
От попит женски парфюм да умираш,
да плачеш и да го наричаш глупак.

В следи от червило, ума си да губиш,
дали е червено или кафяво е то ?
Да осъзнаваш, че по малко го губиш,
и сърцето ти да го преживява само.

Не знам за теб, аз не мога жертва да бъда.
Тъжно е да мразиш, след като си се влюбил.
Не ме разбирай погрешно, никой не съдя.
Оценяваш нещо след като си го изгубил.