събота, 11 декември 2010 г.

С†уден

Той е студен, но аз не му се сърдя ..
Прощавам му, защото знам, че не може да бъде друг ..
Той беше момче, най-красивото, което някога бях виждала .. Нямаше сърце, но това не му
пречеше да живее .. Беше добре и дори не поглеждаше сърцата, които му предлагаха ..
Беше различен .. И страшно затворен в себе си .. Но именно това, че се различаваше от другите 
ме караше всеки ден да му предлагам своето сърце .. Но уви, той беше свикнал така и не искаше да го вземе .. За него светът беше дори в капка вода .. А очите му бяха големи и красиви, така чисти и искрени .. Но не можех да прочета нищо в тях .. Не можех да прочета нито чувства, нито пороци .. Когато бях близо до него той не разбираше защо сърцето ми бие лудо, защото нямаше свое и не познаваше човешкото сърце .. Той беше незабележим за другите .. Аз знаех, че той няма сърце .. Но това не ми пречеше да го обичам завинаги ..

Няма коментари:

Публикуване на коментар