Вървя по парижките улици, не подозирайки коя лъжеш сега ..
От яд паля цигара, два пъти дръпвам и изтръпвам от болка ..
Това не ме притеснява, защото обичам да ме боли ..
Отварям кутията и отново паля цигара .. Дръпвам !
Не мога да дишам, но продължавам .. Ти така ме научи ..
Не искам да мисля за теб повече, захвърлям цигарата в някоя локва ..
Разплаквам се, докато гледам как бавно догаря пламъкът й ..
Каква прилика откривам с душата си само ..
Не мога да ти опиша как се чувствам сега .. Не ! Бърша сълзите
и продължавам да крача .. Токовете на обувките ми трополят по
калдъръмената улица и ето, звукът отново ми напомня за теб ..
Свалям ги и започвам да вървя боса по, изсъхващият от дъжда път...
Краката ми замръзват, но аз не спирам. Вървя ..
Боли ме да те мразя толкова .. Сърдя се на себе си, но колкото повече страдам,
толкова те обичам повече .. Мразиш ме, знам .. Мразя те ..
Не, не .. Обичам те .. ! Толкова е откачено ..
Никога не съм се унижавала толкова много ..
Не осъзнавах, че те няма .. Че си се превърнал просто
в един спомен, който с всяко избледняване ще ми нанася
огромни дупки придружени с черен цвят .. Вътрешни ..
Обичал ли си някога толкова много, че когато си до него
да не можеш да дишаш ? За себе си няма да отговоря .. Ясно е ..
Продължавам да вървя .. Къде отивам ли ? Не зная ..
Тръпките, блокират мисълта ми .. Да, онези тръпки ..
Не спирам да си представям как й казваш нашите думи ..
Да, вървя и яростта владее душата ми ..
Вървя задъхана и не спирам .. Мисля си, как преди седмица
бях по-ценна от въздуха, а сега съм по-ненужна от вятъра..
Но това беше преди, а "преди" вече е минало ..
Днес е различен ден ..Различна вечер .. Каза ми, че
няма да ми дадеш друг шанс, когато не го исках ..
А сега си с нея .. А помниш ли когато беше с мен .. ?
Когато излизахме, когато въздухът рано сутрин спираше дъха ти,
и се прибирахме, когато слънцето махаше за сбогом с лъчи .. А ти помниш ли ?
Това са глупости и продължавам да вървя, дори забързвам крачка ..
По-уверена, чувствайки се по-силна от всякога ..
Ти обичаше да съм слаба и лесно ранима, за да знаеш, че ме владееш ..
Не, сега съм друга ..И знам, че те мразя от сърце .. Знам също, че вече
не мислиш за мен, ако някога си мислил.Не искам да те върна,
искам да затворя очи и да върнa времето, в което се шегуваше с обувките ми ..
Времето, когато бършеше сълзите ми след скандал .. Или, когато стоеше близо до мен
и потъвах в очите ти .. Когато ми разказа за теб и разбрах, че можеш да чувстваш ..
Не, мразя всичко това .. Това са глупави спомени, за които аз отдавна не мисля ..
Спомени, които ти дори не помниш ..
Казах ти неща, в който не вярвах .. Няма да се връщам в миналото ..
Твоят характер е също толкова лош, колкото е и моят ..
Ти си същия като мен .. Може би не е толкова шантаво, колкото изглежда ..
Може би това се случва, когато огън срещне вода ?
Всичко, което знам е, че те обичам прекалено много, за да си го обясня ..
Не прочиташ ли искреността в думите ми ? Следващия път няма да сгреша ..
Следващия път ? Няма да има следващ път ..
Уморих се да вървя .. Сядам на пейката край айфеловата кула, която е уморена от лъжи.
Също като мен ...

Няма коментари:
Публикуване на коментар