четвъртък, 21 октомври 2010 г.

Суета ♥

Вървиш, крещиш с очи, но всеки ти се усмихва ..
Едва ли те разбират .. Не .. Тръгваш, крещиш, бягаш, лутайки се вътрешно ..
Суетата те съсипва .. Боли те .. Мразиш се ..
И все още никой не те разбира .. А ти разбираш ли се ?!? ..
Продължаваш, затворена всякаш в стая с три страни ..
Три големи огледални стени .. Стоят и умираш ..
Отиваш до вратата, а врата всъщност няма ..
Търсиш я, но не я намираш .. Крещиш и се свличаш плачейки,
като продължаваш да гледаш стените и виждаш как с всяка сълза
ставаш все по-ужасна .. А само как се мразиш .. Не знаеш какво да правиш ..
Затваряш очи, но не мислиш .. Плачеш .. Самосъжаляваш се ..
Няма врати, прозорци само три големи някак празни огледала ..
Стига ти просто някой да каже, че си красива ..

Няма коментари:

Публикуване на коментар